Паралелни лъжи

Гласът на Гохин кънтеше в студения циментов бункер, каквото всъщност представляваше долният етаж на „Пен Стейшън“, като същевременно вътрешно беснееше, че в последния момент началник-гарата разпореди да произнесе речта си тук, а не в широкото централно фоайе горе. Журналисти, кметът, сенаторката и помощниците й, служители от Министерството на транспорта и тълпи инвеститори потреперваха и си даваха вид, че го слушат с интерес. Гохин си даде сметка за напрегнатата програма на деня и съкрати две трети от приготвената реч.

Кийт О’Мали стоеше вляво зад Гохин и внимателно оглеждаше лицата в тълпата.

Преди много време, когато Уилям Гохин осъзна, че президентът на мрежата за доставка на хранителни продукти от национален мащаб не може да разчита на обществената система за опазване на реда да му осигури желаната охрана, привика О’Мали, „за да е полезен“. Като цяло корпорациите харчеха десетки милиони за частни охранители, но въпреки това невинаги всичко течеше гладко. Подслушваха се телефонни линии, получаваха се заплахи, правеха се изнудвания, подробности от личния живот на висшите служители излизаха на бял свят и се разпространяваха от медиите. В такива моменти на сцената излизаха хора като О’Мали и решаваха проблемите. А влаковете продължаваха да се движат, както притежателите на акции, консуматорите и политиците настояваха да правят. Гохин беше наясно с огромната задкулисна работа, без да е запознат в детайли с нея. Работата му беше да ръководи железопътната линия — трудна задача още от появата на този вид транспорт. В това отношение нещата не се бяха променили особено.

За Гохин сегашният момент на „Пен Стейшън“ представляваше материализиране на огромната му мечта, независимо че произнасяше окастрената си реч в грозно, натикано под земята място. По тялото му преминаваха тръпки, но не поради студа. Осъществи мечтата си, оставяйки зад гърба си десетки пречки, за които критиците му някога твърдяха, че са непреодолими. Целият се вълнуваше, а и забелязваше същото по някои от лицата пред себе си. Прераждане; възкресение. Сякаш не беше толкова отдавна времето, когато си играеше с детско влакче и все не можеше да му се насити. Сега, благодарение на него, замиращата индустрия на пътуване с влак щеше да разцъфти. Един ден, и то съвсем скоро, хората ще пътуват от Сан Франциско до Лос Анджелис за по-малко от два часа; разстоянието Портланд — Сиатъл ще се преодолява за четирийсет и пет минути; Чикаго — Ню Йорк — за пет часа. Съвместна пазарна програма заедно с „Форд“ и „Хонда“ ще носи по десет долара на ден от всеки, купил си билет пътник в електрическия вагон. Бавно — знаеше, че няма да стане веднага — железопътният транспорт ще бъде възобновен, движението по магистралите ще намалее и качеството на въздуха в претоварените градове ще се подобри. И всичко това благодарение на неговия влак чудо.