Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Лицето на Купърсмит пребледня и той се ококори:
— Баламосвате ме!
Тайлър поклати глава, гърдите го стягаха. Стените на машинното започнаха да се движат към него. Стана му горещо, не му достигаше въздух. Насили се да го преодолее и то наистина отмина. За първи път от много месеци се справи успешно.
— Имам нужда от две неща — уточни Тайлър.
Едрият мъж кимна.
— Едното е да предадете съобщение на жената, която току-що пристигна, госпожица Нел Прийст. Тя е от охраната и единствена тя знае, че съм тук. Очаква известие от мен чрез вас. Другото е вие и вашите хора да ми намерите място да се скрия във влака, докато трае всичко това; за предпочитане е да бъде в пътническите вагоните, защото там е най-вероятно да удари Алварес. — За по-голяма достоверност той се опита да звучи убедително, сякаш знаеше за какво говори. — Досега би трябвало да сте запечатали последните, имам предвид вагон-ресторантите. Ако е така, те са били запечатани от охраната. Следователно разбирате причините за нашата загриженост.
— Мили боже! — извика едрият мъж. — От думите ви излиза, че този човек може да е вече във влака.
— Хората от охраната последни проверяват вагоните, преди да ги запечатат. — Тайлър умишлено подхрани параноята на събеседника си. — Как ви се струва това?
— Можем да счупим всяка пломба, която поискаме — сподели началникът пред Тайлър. — Имаме неограничен достъп до всяка точка във влака.
За първи път от няколко дни Тайлър се усмихна.
— Сега вече постигаме нещо.
30
Легнал в импровизирания хамак под влака стрела, Алварес представляваше кълбо от нерви. Чуваше чаткането на кучешки лапи и подвиквания на възбудени гласове наоколо. Композицията се разтресе. През него премина вълнение: скоростният влак се движеше.
Бързо изтегли транспаранта. Сребристият му цвят се сливаше с цвета на вагона отдолу. Беше го постлал така, че ако някой погледне отдолу, да не забележи импровизирания хамак. Сега го нави бързо, готов да го опъне при следващото спиране — било в депото „Медоус“, било на „Пен Стейшън“. Многократно тренира движението и сега всичко мина гладко.
Влакът набра скорост. Траверсите — на сантиметри под него — сякаш се сливаха в едно.
Ако планът му успее, ще остане в скривалището си до навлизането на влака стрела в тунела, след като потегли от „Пен Стейшън“.
По време на краткото придвижване на север влакът не пътуваше с пълна скорост. Стиснал GPS-a в ръка, Алварес установи, че скоростта е деветдесет километра в час. Както предположи, композицията мина през „Медоус“, за да прикачат и останалите пътнически вагони. Не желаейки да рискува, отново разпъна камуфлажния транспарант по време на краткия престой, но се оказа, че провериха само новозакачените вагони. Скоро след като пристигна в „Медоус“, напълно окомплектованият вече скоростен влак потегли към „Пен Стейшън“. Главното изпълнение щеше да се проведе само след няколко часа.
— Това тук ще ти свърши работа — каза Купърсмит, докато двамата с Тайлър стояха пред служебното помещение на пътническия вагон, — защото се отключва и заключва само отвън, откъм коридора, така че охранителите ще проверят само дали е заключено. Няма да си дадат труда да го отворят. Наблюдавал съм ги как действат.
Изработените във Франция пътнически вагони имаха помещение за техниката в съседство до тоалетната, пригодена да бъде използвана и с инвалиден стол. Самото помещение за техническа поддръжка бе разделено от пода до тавана на две с плътна пластмасова преграда, която предпазваше чувствителната електроника. Зад тази преграда оставаше място, колкото човек да застане прав.
— Дори се съмнявам, че тези типове подозират за съществуването на електронното отделение — изсумтя Купърсмит.
— Значи, всъщност съм заключен вътре?
— Да, докато аз или някой от моите хора не дойде да те отключи. Така е. Но пък в това се състои цялата прелест. Искам да кажа: кой ще се сети да погледне там?
— Страдам от клаустрофобия — обясни Тайлър. Запита се дали Алварес знае за тези пространства. — Няма да стане.
— Тогава ти ми кажи как да стане — тросна се началникът на поддръжката.