Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
— Питър, не можеш да зачеркнеш, да заличиш провала. Хората го помнят. Но позволиш ли да ти стои заседнал в гърлото като рибена кост, ще те задави и убие. Остави го зад гърба си и продължавай напред. Ако го направиш, значи си от онези, които оцеляват. В противен случай си жертва. След седмица никой няма да си спомня дали Алварес е заловен, или не, дали си го направил ти, О’Мали или НКТС. — Размаха пръст пред лицето му. Цветът на ноктите й, лакирани в патладжанено лилаво, красиво хармонизираше с кожата й. — И не се готви да ми изтърсиш някаква глупост от рода, че ти ще помниш какво е станало — смъмри го тя.
Именно това се готвеше да заяви Тайлър, но си прехапа езика.
— Въпросът е — изтъкна той — нежеланието на О’Мали да разкрие самоличността на Алварес пред органите на реда. Той не го иска заловен, а мъртъв. — Сведе глава, питайки се дали да сподели най-дълбоките си подозрения. — В продължение на няколко къси часа, след мотела в Балтимор, се превъплътих в образа на Умберто Алварес. Бягах, държах се за влака, ръцете и краката ми измръзнаха. Беглец. Нямаше къде да се приземя. Сякаш се намирах в паралелен свят — не се смей — където ми е предоставена възможност да разбера как се чувства друг човек. Колкото и глупаво да ти звучи, влязох в контакт с него. И изпитах страх. Истински вътрешен страх. Никъде не се чувствах в безопасност. Това е откъсване, отхвърляне. Никой няма да разбере, докато не попадне там, а не ти пожелавам да ти се случи.
Тя мълчаливо изяде още един пържен картоф и си допи кафето.
— Защо тогава искаш да се промъкнеш във влака, ако си убеден, че той ще предизвика дерайлирането му? — погледна го озадачено тя. — Не разбирам.
— Нали твърдеше, че няма да го направи, не може.
— Вече съм по-малко убедена.
— Сега ще има пътници, ще го обвинят. Всички измислици около този човек ще докажат правотата на О’Мали. С влака стрела не бива да се случи това, което е замислено да стане.
— Опитваш се да ме впечатлиш — отбеляза тя с усмивка.
— И успявам ли? — поинтересува се Тайлър.
28
12 часа
Някои наричаха централното депо „Раритан“, други — Червен корен на името на поточето, което минаваше през него, трети — Ню Брънзуик или Едисън — по името на най-близките градчета. Представляваше огромно пространство от някогашни мочурища, погълнати от индустриална Америка, където десетки разклонения се отделяха от основните линии, наподобяващи игличките по клонка на вечнозелено растение.
Без да е сигурен кой контролира километричното трасе сега, Алварес вдигна телефонната слушалка, убеден, че ще открие скоростния влак там. Измамата бе твърде елементарна и не би успял да я осъществи без предварителното проучване в централата на корпорацията, откъдето си набави необходимите телефонни номера. Звънна на прекия телефон, където работеха хората по проекта на влака стрела и обясни, че е докарал в депо „Метучен“ камион с манекени, а никой не иска да му се разпише за тях.
— Защото са предназначени да бъдат доставени в „Раритан“ — осведоми го жената неодобрително.
Помоли го да изчака, за да провери отново. Алварес изчака няколко секунди преди да затвори, а новото място записа с химикалка върху дланта си.
Измъкна се от „Медоус“ с тактика, каквато предпочиташе да не прилага. Времето обаче имаше съществено значение и не му позволяваше да изчаква още една смяна на работниците. Затова остави запалена цигара, която да послужи за фитил и да възпламени сигналния огън, който постави между два вагона. Докато пламне сигналът, Алварес прекоси половината депо. Благодарение на последвалия хаос, метна раницата на гръб и се изниза бързо през вратата на депото.
Сега, застанал на студа пред закусвалнята „Еърстрийм“ на Път №1 в Едисън, на Алварес му предстоеше да извърви пеша около километър и половина, за да стигне до „Раритан“. До пробния пуск на влака стрела оставаха дванайсет часа. Алварес се чувстваше притиснат от времето. Заради находчивостта на О’Мали загуби почти половин ден. И нещо още по-лошо: раницата не беше скрита под някой вагон, а на гърба му. Беше изключено да позволи да проверяват съдържанието й, затова се налагаше да влезе в „Раритан“ незабелязано. При необходимост щеше да пълзи. Наближаваше обаче да се зазори и трябваше да бърза.