Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Минути по-късно Нел почука на багажника и Тайлър трепна. Отвори го и вдишвайки свеж въздух, се измъкна, но схванатите му крака го подведоха, та се наложи да поприклекне. Прийст продължаваше да оглежда внимателно района.
— Тръгвай! — Гласът й прозвуча като стиснат юмрук.
Грак на гъски привлече погледа й към черния триъгълник в небето — ято от стотици птици зави към реката — явно се готвеха да кацнат.
Тайлър забърза към далечната страна на редица от изоставени вагони, после продължи с ленив ход и бавно се приближи към скоростния влак — гладко сребристо чудовище, приличащо на космическа совалка без криле.
Колкото повече се приближаваше, толкова повече хора виждаше: двама униформени охранители отляво, но те се движеха в обратна посока; двама работници по поддръжката контролираха отстраняването на преден вагон. Тайлър спря под огромния локомотив и се вгледа в неговите ъгловати, двойни и тъмни предни стъкла. Гладкият дизайн му придаваше нещо заплашително.
Той коленичи и си заби главата почти под рамката на локомотива, все едно го проверява. Едва тогава осъзна, че големият дизелов двигател не работи, нежното му боботене едва бръмчеше.
Макар и облечен в комбинезон на работник от поддръжката, не изпитваше желание да се сблъсква с други „колеги“. Надяваше се първо да открие шефа и да му изложи аргументите си. Заобиколи предната част на локомотива и се запъти към по-оживената част от влака; сърцето му подскачаше, стомахът още го присвиваше.
Всеки си имаше някаква работа и това го улесни. Районът беше оживен. Персоналът по поддръжката проверяваше различни части вътре и вън от влака, а след тях група охранители преглеждаха за последно всеки вагон. Приключеха ли, залепяха стикери по вратите на вагоните и така ги запечатваха.
В далечния край на влака Тайлър видя охранител с немска овчарка — кучето вероятно надушваше бомби. Тайлър хвърли поглед към първия пътнически вагон, но бързо се сниши, измамен за момент от зловещите, безстрашни очи на манекените, които се използват при тестове за издръжливост на удар. В този преден вагон само на няколко редици седяха такива бутафорни хора, но от тяхното присъствие го полазиха студени тръпки. Мъже, жени, деца и пеленачета; въздействието беше твърде истинско и шокиращо. Ефектът от идеята на някакъв рекламен агент да вложи реализъм в „пробното пътуване“, беше натрапчив.
Тайлър държеше главата си наведена. Продължаваше да се движи — знаеше, че подвижните цели са по-трудни за улучване. Не можеше да си позволи да го разкрият като измамник.
Докато вървеше, хвърли бегъл поглед и видя Нел Прийст, понесла голяма розова кутия. Знаеше, че това са понички.
Тя се приближи към изоставен вагон, който се използваше за временен офис със захранени от шумен генератор светлини. През прозорците се виждаше неясно, като се скриваше каквото и да било действие вътре. Миг по-късно мъж обяви високо:
— Понички и кафе за всички желаещи!
Разсейването проработи идеално. В пет и трийсет сутринта повечето, но не всички, се отправиха към временния полеви офис.
Тайлър се опита да се постави на мястото на Алварес: потърси си скривалище, въпреки охраната. Според Нел никой влак някога не е бил подлаган на толкова щателна проверка по отношение на сигурността и поддръжката. Понеже с очите си видя как запечатват всеки вагон, Тайлър прецени, че Алварес ще се опита да се качи на влака вероятно маскиран, точно както беше и Тайлър. Предположи, че опитът ще бъде направен на „Пен Стейшън“. Не беше изключено Алварес да се реши да нападне репортер или човек от кетъринга и да заеме мястото му. Навярно Алварес също беше облечен в работно облекло на служител от поддръжката и носеше алуминиев клипборд.
Докато продължаваше яденето на понички, Тайлър забеляза трима мъже от персонала по поддръжката, скупчени под вратата на локомотива.
Сред тях беше висок, едър човек в сиво-кафява униформа и тъмносиньо яке, на чийто гръб с големи жълти букви пишеше: „Н-К НА СКОРОСТНИЯ ВЛАК“. Един от тримата погледна към редицата от вагони, забеляза Тайлър и му сигнализира. С вдигане на клипборда Тайлър отговори на помахването. Той търсеше точно този началник.
Най-доброто място за скривалище е навън, на открито, обади се ченгето в Тайлър. Бяха му го набивали в главата като полицай новобранец: обикновено не откриваха заподозрените, скрити в мазета или където човек разполага с място само колкото да пропълзи; по-често стояха на ъгъла на улицата или седяха в бара.