Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
За щастие софтуерът с картите на неговия лаптоп очерта по кой маршрут да стигне желания Път №1 и в четири сутринта Алварес влезе от южната страна в огромния комплекс „Раритан“.
Да четеш карта и да видиш над петдесет половинкилометрови жп линии са две съвършено различни неща. Зимното слънце започваше да осветява утринното небе, а чайките летяха безцелно над остров Краб и река Раритан. Алварес се огледа и видя сто и петдесетте акра, пълни с празни пътнически вагони; колелата на някои почти се бяха сраснали с линиите от дългата неподвижност, прозорците им — изпочупени и надраскани с графити. Мъртви плевели се подаваха през навалелия миналата седмица сняг.
Безжизнената светлина на електрическите крушки се отразяваше в ниските облаци и той усети как умората го напуска. Напъха раницата под ръждясал вагон и си отбеляза мястото. Пръстите му бяха замръзнали; студът щипеше бузите му. Беше облечен в униформа, със закрепен върху джоба бадж. Стегна се, осъзнавайки ясно колко е важно да се държи подобаващо — леко враждебно, хладно и уморено. Нямаше да му е трудно да го постигне.
Чу далечно боботене на генератор и разбра без никакво съмнение, че е открил влака стрела. Кой друг ще бъде тук на това забравено от бога място в четири сутринта?
Нищо не бе в състояние да го спре сега; или поне се надяваше да е така.
11 часа
Скрит в сянката на плесенясал фургон, Алварес се питаше дали униформата е преимущество, или го товари с повече отговорност. За разлика от депо „Медоус“, където униформата му помогна да се слее, „Раритан“ се охраняваше от по-малко пазачи.
Нямаше как да се сбърка влакът стрела. Японският локомотив излъчваше елегантност, космическа аеродинамика и дори сексапил. Петте вагона — локомотив, два пътнически и два вагон-ресторанта — представляваха половината от истинската му дължина. Разликата смути Алварес. Планът му бе изработен за по-дълъг влак. Допускаше, че от съображения за сигурност О’Мали ще прикачи пътническите вагони незабелязано между „Раритан“ и „Медоус“. Вълнуваше го дали четирите вагона, оставени в „Медоус“, ще бъдат включени в композицията преди пристигането й на „Пен Стейшън“. Алварес се надяваше това да стане, защото НКТС изискваше минимум девет вагона за историческото изпитание. Реши да заложи на този вариант. Следователно двата вагон-ресторанта, сега последни, по време на пробния пробег щяха да се окажат в средата на влака.
Наоколо се носеше лека миризма на прясна боя. Хоризонтът трептеше в очакване на изгрева. От потока Червен корен долиташе крясък на гъски.
Алварес се захвана да изучава движението на малкото дежурни охранители. Наближаваше пет. Той преброи осем души по поддръжката и шестима охранители. Видя как двама от тях внимателно огледаха външната страна на единия вагон-ресторант — спирачки, оси, кабели — и явно установявайки, че всичко е в изправност, поставиха стикери върху четирите врати на вагона. После се насочиха към следващия вагон-ресторант.
На Алварес му хареса залепването на стикерите; те щяха да убедят екипа на „Пен Стейшън“, че само преди часове влакът е бил огледан надлежно.
Стигна до заключението, че в депо „Раритан“ се прави последна проверка. Говореше се, че влакът стрела предлага на пътника на всяка седалка въздушна телефонна линия. Интернет, вградени видеоапарати и конзоли за включване на уреди за развлечения. Именно тук, в „Раритан“, щяха да проверят щателно всичко за последен път. Като се има предвид, че на борда щяха да се качат представители на националните медии, нещата трябваше да вървят по ноти. Навярно щяха да се подготвят за товаренето на храната и напитките за гостите, макар от документите да разбра, че ще заредят вагон-ресторантите едва след като влакът пристигне на „Пен Стейшън“.
Продължи да следи движението на охранителите и при първа възможност се шмугна и бързо притича през късо, открито пространство, метнал раницата на гръб. Реши да не залага твърде на униформата, защото малкият колектив, работещ тук, явно добре се познаваше помежду си.