Паралелни лъжи
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-193-5
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Паралелни лъжи». Краткое содержание книги:
Така или иначе с 11-годишната кариера на Тейлър като разследващ детектив е свършено.
Сега обаче той има шанс за реабилитация. Заедно с чаровната Нел Прийст двамата трябва да спрат пъкления план на Алварес. Случаят обаче е доста по-сложен и по-заплетен, отколкото си мислят първоначално.
Никой нямаше да забрави скоро този ден. Отделът му за връзки с обществеността се бе погрижил за това. Фотоапаратите и видеокамерите записваха всеки миг от събитието. По време на пробния пробег във влака щеше да пътува телевизионен екип и вероятно щеше да предава заснетия материал „на живо“ и да го излъчва по екраните, с които бяха снабдени всички пътнически места. Екип на CNN чакаше пристигането им на „Юниън Стейшън“. Всички части на мозайката бяха налице за огромната премиера.
Гохин забеляза как очите на публиката му се отместиха. Няколко глави се обърнаха и той се запита дали не губи вниманието им, дали не е написал неподходяща реч. Но когато и самият той извърна глава, го обзе бащина гордост, но и бащино раздразнение, зървайки закъснялата. Гретхен беше облечена в черно кашмирено палто — без никакви кожи, за да не дразни защитниците на животните — а при разтварянето на полите му се виждаше плетена коктейлна рокля, която й стоеше като излята. Носеше перлена огърлица, обици с диаманти от „Тифани“, всеки по два карата, както Гохин добре знаеше, защото лично плати двайсет и две хиляди долара за тях за двайсет и първия й рожден ден. С вдигнатата си руса коса и дискретен грим тя се носеше като кралска особа.
Само преди дни му отправи обвинения, но той отрече всичките. За пръв път от години се скараха, защото и двамата загубиха обичайната си овладяност. Накрая той й забрани да присъства на събитието. А ето я сега тук — в пълно нарушение на нарежданията му. Отклони се от речта си и сърдечно посрещна дъщеря си, с което спечели аплодисменти. Каквото и да стане, тя няма да се качи на този влак! Леко се сепна, забелязал, че по петите на дъщеря му върви дългокрака жена от охранителния му отдел, Нел Прийст. Беше облечена в повлиян от японската мода тъмен костюм с панталон и светлосив шлифер, чиито поли обгръщаха добре оформените й бедра. Черните спортни обувки изглеждаха малко не на място, но подсказаха на Гохин, че в момента тя е на работа: готова да хукне всеки момент. Насили се да се върне към речта си, като същевременно се питаше какви са връзките й с онзи негодник Питър Тайлър, който според Кийт заплашваше да се окаже прът в колелото им. Толкова много проклети усложнения. Отърси се от тези мисли, поднови речта си и скоро я докара до възторжен завършек.
Независимо от усложненията, този ден ще бъде записан със златни букви в календара на живота му.
В скривалището си под вагон-ресторанта Алварес чуваше речта на Гохин и насочваше мислите си към петте минути тъмнина, когато влакът стрела ще мине под река Хъдсън, за да навлезе в Ню Джърси. През тези няколко минути само на сантиметри от покрития с чакъл жп път, на който при невнимание би станал на пихтия, ще трябва да излезе от импровизирания хамак и да се качи в един от четирите пътнически вагона отзад, пълни с кукли манекени — задължителен атрибут при изпитание на скоростни превозни средства. Налагаше се да осъществи дръзкото прехвърляне в тунела, за да се възползва от пълната тъмнина. Преди тунела, но след като влакът потегли, щеше да премине по цялата дължина на вагона все така под влака, защото знаеше, че двама от поддръжката стоят в предната част на вагона след втория вагон-ресторант — този, под който се намираше в момента.
Беше премислил всеки етап от работата, която го чакаше.
Когато Гретхен Гохин беше представена на тълпата от баща й, Алварес долови името й и се запита дали и тя ще участва в пътуването; вече познаваше тази жена от апартамента в хотел „Плаза“. В този кратък миг на разсейване изгуби равновесие, завъртя се надясно и прикрепената към главата му лампа, за да е готов за каскадата в тунела, падна. За такъв малък и лек предмет падането се оказа доста шумно — първо тупна върху транспаранта, с който Алварес се прикриваше, а после се изхлузи към чакъла.
Алварес затаи дъх и се заслуша.
— Томи — дочу той от слушалката в ухото си, — Кийнан се обажда.
— Какво има? — чу се гласът на радиодиспечера.
— Нещо току-що вдигна шум тук, под втория вагон-ресторант. Чух го. Да проверя ли, или ще изпратиш човек от поддръжката?
Сега Алварес чу и естествения глас на човека, понеже охранителят се беше приближил до вагон-ресторанта по платформата.
— Стой на платформата, Кийн. Ще накарам техниците да погледнат.
Поддръжката! Алварес се напрегна и мислено се наруга. Имаше голяма вероятност техникът да пропълзи под вагона, за да го огледа. Грижливо боядисаният в сребристо транспарант, който разгъна за прикритие под себе си, можеше и да не се види при оглед с огледало под вагона, но обезателно ще го забележат, ако човек пропълзи отдолу. Налагаше се или да изостави, или да ускори плановете си. Разполагаше само с няколко секунди да вземе решение. Ала независимо от всичко трябваше да се махне изпод този вагон. При това — бързо.