Кралицата на изменниците

— Разбира се, че трябва да отидеш — каза му Тайенд, като почти не надигна глава от бюрото си. — Един посланик трябва да поддържа добри отношения, а Ачати е единственият, който все още желае да поддържа някакви отношения с нас.

Така че ето го тук, вървящ по коридора към Господарската стая, с разтуптяно сърце и стомах, който се свиваше по дразнещ и притеснителен начин. Когато стигна до края на коридора, Денил си пое дълбоко дъх, изпусна го бавно и разтегна устни в учтива усмивка, щом забеляза мъжа, който го очакваше.

— Посланик Денил. — Ачати пристъпи напред и стисна ръката му по киралийски маниер.

— Ашаки Ачати — отвърна Денил.

— Толкова се радвам, че приехте поканата ми — рече Ачати, усмихвайки се широко. — Моля, седнете. Наредих на робите в кухнята да дадат най-доброто от себе си тази вечер. Ето, дори намерих киралийско вино.

Той поведе Денил към табуретките и се наведе да вдигне виното. Задържа го в ръце, показвайки етикета.

— Тъмно ануренско! — възкликна впечатлен Денил. — Откъде се сдобихте с това?

— Имам си моите източници. — Ачати махна с ръка към табуретките. — Моля, седнете.

Очевидно Ачати възнамеряваше да се държи така, сякаш нищо не се беше случило от последния път, когато Денил го беше посетил. Но така магьосникът се почувства още по-неудобно. Ачати не можеше да пренебрегне с лека ръка тормоза, на който ги бе подложил неговият крал. Преструвките, че нищо не се е случило, нямаше да закрепят приятелството им.

Но точно когато раздразнението на Денил нарасна още повече, Ачати го изненада.

— Не очаквам от вас да ми простите — каза той, наливайки си втора чаша вино.

Денил се поколеба.

— Не съм сигурен как да отговоря на това — отвърна откровено той.

— Не казвайте нищо. Не е необходимо да лъжете, за да сте дипломатичен.

— Щом не очаквате от мен да ви простя, значи не възнамерявате да се извините.

Ачати се усмихна.

— Не. А вие няма да ми благодарите затова, че изведох Лоркин от Арвис, макар че аз го уредих.

— Поне мога да ви благодаря за това, че не го предадохте на краля — отбеляза Денил.

— Никога не бих се съгласил с каквото и да било, което би изисквало това.

— Да се съгласите? — Денил усети как стомахът му се свива. — Кралят ви е изпратил да ни предупредите за похитителя, нали? Не сте дошъл, защото сте бил загрижен за нас.

— Да, той знаеше — и не, аз бях мотивиран от загрижеността си за вас. — Ачати сви рамене. — Убедих краля да ме остави да ви предупредя, с надеждата, че Лоркин ще ми се довери. Не вярвах, че ще измъкна много информация от него, не и след онова, което направи в затвора, но видях възможността да получим поне някаква информация, а това бе по-добре от нищо.

Денил се намръщи. Какво бе направил Лоркин в затвора?

Ачати се засмя.

— Той е много по-корав, отколкото изглежда. Оказа се неочаквано безмилостен. Особено след като нямаше как да знае, че това ще принуди краля да го освободи. — Усмивката му изчезна. — Всички, които разпитах, имаха различни мнения за източника на отровата. Кралят не си признава да е от него. Изменниците очевидно няма да си признаят. Ако е някой друг, едва ли ще разкрие, че е действал срещу заповедите на краля — или че кралят му е наредил. Какъвто и да е източникът, очевидно някой се бе опитал да убие магьосник от Гилдията и това разгневи твърде много ашаки.