Колекционерът на кости

Тейлър се наведе и Райм забеляза капчиците пот по че­лото му.

Лекарят вдигна единия му клепач и се вгледа в лявата зеница, после в дясната. Измери отново кръвното му.

-      Приближава се към нормалното. Как е урината?

-      Литър и сто.

Тейлър се намръщи:

-      От небрежност ли е толкова много? Или от прекале­но много пиене?

Райм му отвърна също толкова намръщено:

-      Малко се бяхме отнесли, докторе. Имаме доста рабо­та тази нощ.

Тейлър кимна, после огледа стаята изненадан, като че някой бе вмъкнал всички апарати зад гърба му.

-      Какви са тези неща?

-      Върнаха ме на работа.

Тейлър се усмихна:

-      Време беше. От месеци те карам да се захванеш с не­що. Какво е положението с правото черво?

-      Не е изпразвано от дванадесет, може би четиринаде­сет часа - отвърна Том.

-      Голямо нехайство от твоя страна - упрекна го Тей­лър.

-      Не е виновен той - каза Райм. - Тук цял ден гъмжи от хора.

-      Да не чувам извинения.

Такъв си беше доктор Тейлър. Никога не говореше със заобикалки, винаги бе прям с пациентите си.

-      Хайде да свършим и тази работа.

Лекарят си сложи гумени ръкавици, наведе се над Райм и започна да мачка корема му, за да раздвижи мързеливите черва. Том вдигна чаршафите и пъхна подлогата. След мал­ко всичко бе готово и Том избърса шефа си.

-      Надявам се да си се отказал от онези глупости - каза неочаквано Тейлър.

„Онези глупости“ ли?“

Имаше предвид самоубийството. Райм хвърли кратък поглед на Том.

-      Не съм мислил за това от известно време.

-      Добре. - Тейлър погледна уредите и инструментите върху масата. - Така трябва. Може в полицията отново да те назначат.

-      Не вярвам да издържа изпита по физическо.

-      Как е главата?

-      Бих описал чувството като „десетина парни чука“. Вра­тът също ме боли. Днес на два пъти получавам силни прис­тъпи.

Тейлър отиде зад него и опипа гръбначния му стълб на мястото, където (поне така си мислеше Райм) се намираха белезите от операциите, които бе преживял през последните години. Лекарят започна да го масажира внимателно; болки­те във врата и раменете постепенно изчезнаха.

Пръстите на Тейлър спряха, както предположи Райм, на четвъртия шиен прешлен.

„Космически кораб, камион...“

-      Някой ден медицината ще е способна да лекува и това - каза лекарят. - Някой ден тази травма ще се лекува със същата лекота, както счупен крак. Мен слушай. Сигурен съм.

След петнадесет минути Питър Тейлър слезе при поли­цаите.

-      Добре ли е? - попита загрижено Амелия Сакс.

-      Кръвното налягане спадна. Нуждае се от почивка.

Лекарят, набит човек, внезапно си даде сметка, че пред него стои много хубава жена. Той приглади оредялата си про­шарена коса и огледа стройното ѝ тяло от глава до пети. След това погледът му се премести на полицейските коли около, къщата и той попита: