Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мос не беше голям, стигаше точно до раменете на Мат, но беше страшно широкоплещест, а мускулите му не бяха по-малко впечатляващи. И по раменете му бяха подкарали тъмни, остри косми. А по ръцете му лепнеше засъхнала кръв. Кръвта на ездача на гущера, когото беше обезглавил. С голи ръце, изглежда.
Мат преглътна с усилие, после назова имената им и попита чрез Аруула:
— Какво означава това? Защо ни доведе тук?
Мос повдигна рамене. Жестът изглеждаше почти заплашителен.
— Защото инак щяхте да сте мъртви. — Говореше бавно и наблягаше на всяка дума.
— Но как ни откри? — продължи Мат.
— Държа си очите и ушите отворени. Така човек живее по-дълго. Преди всичко в този град.
Мат си спомни за чувството, че някой го наблюдава, когато вървяха по улиците. Напълно възможно е тогава Мос да им е хвърлил око.
— Ти си шаман — каза Аруула, привидно ненадейно. Звучеше учудено и същевременно като укор.
— Откъде ти хрумна това? — Мос дрезгаво се засмя.
— Мислите ти са… неми. Нищо не долавям. Както при Балоор. Беше шаман на моята орда. Вратата и към неговия дух беше затворена за мен. — Гласът на Аруула-звучеше неприятно засегнат.
— А, подслушвачка, нали? — Лека подигравка трепна в гласа на Мос. Тогава махна с ръка в знак на отрицание. — Не, не съм шаман, душичке. Но би трябвало да свикнеш с мисълта, че не всеки се оставя да надничат в кратуната му. Тук нещата са по-различни, отколкото на север при твоите братя и сестри.
Мат не разбра почти и дума от онова, което каза Мос. Но смисъла все пак схвана. И не можеше да твърди, че от това този тип му се стори по-малко опасен. Напротив…
— Кой си ти? — попита още веднъж и модулацията на гласа му подсказа ясно, че иска да знае нещо повече освен едно име.
— Човек, който се опитва да избягва неприятностите.
— За себе си и за другите, нали?
Мос кимна и се скри в дима от пурата. Мат посегна към пистолета си. Откъм облака дим се чу заплашителен глас. Мат вдигна успокоително ръка.
— Не се безпокой — каза и задържа оръжието на дланта си. Мисля, че знаеш какво е това? — Във всеки случай имаше такова впечатление, непосредствено преди Мос да ги подкани да избягат от Пиацата.
Аруула преведе. Мос отново повдигна широките си рамене.
— Нещо, което създава неприятности!
Бегло ухилване пробяга по лицето на Мат Дракс. Мос не беше много далеч от истината. По-точно казано, в преценката му имаше нещо философско…
Мат скри оръжието, вместо това пръстите му си заиграха с пурата и той започна да се разхожда натам-насам в помещението. Разглеждаше предметите по етажерките, без всъщност да ги вижда. Тогава ръцете му се плъзнаха по пианото. Беше прастаро, естествено, изподраскано и разкривено.
— Там навън — попита Аруула след известно време, — какво беше това?
— Подбираха нови бойци — отговори Мое.
— Бойци за какво?
— За арената.
Аруула преведе и Мат кимна. Той имаше такова подозрение. Древният Рим тук беше съживен не само в смисъла на архитектурата…
— Кои са те? — подхвана тя отново нишката на разговора. Тези ездачи…
Мос махна пренебрежително с ръка.
— Ездачите са само помощници. Или слуги.
— На кого помагат или служат? — заинтересува се варварката.
— На боговете — каза Мос. Но в гласа му нямаше и следа от страхопочитание. Само присмех.
Ала Аруула се втрещи. Мат усети как по гърба и самия него го полазиха студени тръпки. Аруула вярваше в богове, а също така и в мрачните им еквиваленти — демонични създания, които според легендата обитават бездните и глъбините на Земята.
— Този град родината на боговете ли е? — попита тя, останала почти без дъх.
— В този град — отвърна мрачно Мос — има твърде много неща. И прекалено малко от тях ми харесват.
— Тогава защо си тук? — подхвана Мат.
— Защото има места, които са още по-лоши — отвърна Мос и от тона му пролича, че с това темата е изчерпана.
Мат го разбра и прие, макар и на върха на езика му да се тълпяха десетки въпроси. Смени темата.
— Чувал ли си някога за някаква огнена птица?
Вълнението по лицето на Мос не му убягна. Една от гъстите вежди на ниския, но страшно як мъж леко се повдигна нагоре.