Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— Заради съчувствието. То може да му спечели изборите.
— Но нали и без това печелеше?
— Така ще изглежда по-убедителен… Или за да избегне атаката с мадамите, която съм сигурен, че Шишкото му е готвел. Какво друго те измъчва?
— Как ще компрометираме кампанията на Хейз? Единственото, което можем да докажем, е, че мафията финансира Уолас Литман. И неговата телевизионна мрежа манипулира изборите. Това може дори да не е престъпление. И само защото Литман е писал данъчните декларации на Теодора Лански не означава, че е получавал пари от мафията. Къде е доказателството? Нямаме нищо.
— Още не, но ако успеем да докажем, че Ю Би Си е контролирана от мафията и Мики Ало иска да вкара Хейз в Белия дом, тогава смятам да го изоблича. Американците не обичат да ги правят на глупаци. Докажем ли, че мафията и Ю Би Си са избрали Хейз и се опитват да манипулират изборите, това ще свърши работа.
Коул плати питиетата и двамата се преместиха на една маса да вечерят.
— Откакто се състоя процесът на Лански, все се чудя какво имаше в онзи куфар. Сигурно е било нещо много убедително — задържа го вън от Израел — рече Коул, докато сядаха.
— Според мен са били незаконни телефонни записи на поверителни разговори на Лански с престъпниците. Вероятно неща, които Министерството на правосъдието не е могло да използва в съдебните зали на Съединените щати, защото са придобити незаконно, но е било напълно възможно да ги дадат на израелците. Ако ни провърви, може би записите още съществуват. Няма да ги има в архивите, защото за подслушвателните устройства не се води документация. Сигурно Дейвид Роб е одобрил сделката. Това означава, че записите са у него или поне знае къде са. Ако го намерим, може да решим половината уравнение… Възможно е да попаднем на стари разговори на Лански с Джоузеф Ало.
— Или с Уолас Литман.
— Иска ми се да не бях спирал алкохола, за да вдигна наздравица за това — рече Каз.
Сервитьорът донесе менюто, но когато видяха цените, двамата станаха и излязоха.
Вечеряха в един претъпкан „Макдоналдс“. Докато децата около тях пищяха и се замерваха с кубчета лед, те си поделиха досадната задача да намерят Дейвид Роб.
54. По вятъра
Лусинда поддържаше курс към Кабо Сан Лукас и петнайсетметровото корабче се носеше по посока на вятъра. Небето беше изпълнено с високи, бързодвижещи се облаци, които го правеха сребристо на следобедната светлина.
Райън остана на палубата, като подскачаше тромаво между лявата и дясната страна на борда.
Случката с Джери Парадайз беше изяснила опасността и за двамата. За Лусинда това беше финалният акорд от една тъжна фуга, започнала в деня, когато погребаха Рекс — оркестрирана заблуда, включваща побоя над момчето в парка… студеното, равнодушно предупреждение в кабинета и заплахата в кухнята, където Мики я блъсна и я обвини, че го шпионира. Но всички тези неща избледняха в сравнение с Джери Парадайз и опита му да ги убие.
— Трябва да се обадим на Каз и да му кажем какво се случи — рече тя.
Райън слушаше вятъра, който свиреше из такелажа. Знаеше, че Лусинда има право. Клетъчният телефон беше долу, в каютата. Само трябваше да заредят батерията му.
Лусинда слезе да го включи. Когато отново се качи на палубата, Райън седеше пред кормилото и гледаше към хоризонта. Сърцето й се сви. Сега у него имаше нещо, което липсваше преди — някаква сила, целеустременост и решителност. Погледна я. Тя му се усмихна, за да прикрие колебанието и смущението си, и отиде при него.
— За какво мислеше? — попита Лусинда.
— Чудех се каква сила в космическия план реши да ни замеси в този огромен проблем. Как ще успеем да попречим на подземния свят да си присвои президентството?
Тя нямаше отговор на този въпрос. Мисълта я съкруши.
Силен вятър изду главното платно и двамата усетиха как корабчето се наклони, докато се спускаше по вълната.
Райън погледна една нисколетяща чайка, която бе разперила крила и се носеше на въздушното течение без никакви усилия и без да променя положението си и си помисли колко хубаво би било, ако можеше да контролира ветровете в живота си със същата лекота.
След четирийсет минути клетъчният телефон се зареди и Лусинда слезе да го вземе. Набра номера на майка си и след три иззвънявания чу гласа на Каз.
— Да — равнодушно каза той.
— Каз?