Джентълмен Джоул и Червената кралица

Съвсем неизненадващо разговорът се въртеше около „Принц Серж“. Оливър се придържаше към официалните версии на своите военни истории, които бе разказвал толкова често, че ги знаеше наизуст; Майлс запазваше самообладание и само веднъж се задави с виното си. Разбира се, героичната роля на свободната наемническа флота, удържала възления проход при Вервейн, докато „Принц Серж“ и корабите на създадения с тази изрична цел съюз на Центъра Хеген пристигнат и измъкнат победа от лапите на поражението, беше добре известна на местните военни.

— А къде бяхте вие по време на събитията, довели до сетаганданското нападение срещу Вервейн, граф Воркосиган? — попита капитан Окойн. — Били сте млад офицер по онова време, предполагам? В ИмпСи, ако не се лъжа?

Майлс се изкашля.

— Да речем, че работех като агент под прикритие в Центъра. За повече подробности ще трябва да почакаме още три години. Поне що се отнася до мен. — Имаше предвид междинните интервали, обикновено петгодишни, когато класифицираната информация се преразглеждаше за разсекретяване. След три години изтичаше четвъртвековната давност на събитията при Вервейн. Дали Майлс броеше дните дотогава? Сигурно. Макар че някои аспекти на онази история щяха да отлежат още двайсет и пет години в архивите, в това Корделия не се съмняваше. Половин век изведнъж ѝ се стори твърде кратък период.

— Сдържаността ви ми се струва излишна — отбеляза Окойн. — Предвид многобройните холодрами по темата Вервейн.

Корделия ги беше гледала всичките; Майлс имаше колекция и държеше цялото семейство да ги гледа — понякога включително и Грегор, а в последните години и комодор Галени, приятелят му от ИмпСи с историческо образование, който имаше необходимия за целта достъп — и подлагаше фактологическите грешки на унищожителна критика. Арал също се включваше в отбора на критикарите, мърмореше и се смееше шумно, а нерядко критикуваше критиката.

— Зная — въздъхна Майлс. — И все пак остават три години.

Окойн провеси нос като разочаровано ловно куче. Преди да е измислил към въпроса друг подход, който да не нарушава правилата за класифицирана информация, Оливър гладко смени темата:

— Щом така или иначе си тук, Майлс, защо не повториш бойното упражнение отпреди няколко години? Като предпазна мярка срещу опити за присвояване от пенсионерските ни докове?

Именно с такова упражнение Майлс бе увенчал ревизорското си разследване във връзка с организираната престъпна група за кражби, възползвайки се от възможността да удължи семейния си престой на Сергияр и да подложи на тормоз подбрана група новоизлюпени офицерчета от сергиярския флот.

Майлс изправи гръб с целия ентусиазъм на пъстърва, зърнала стръв.

— Можем ли да го направим на живо? Ще изисква известна подготовка, но на бас, че ще успея да съкратя…

— Симулации — прекъсна го Оливър. — Така ще можеш да прегледаш повече възможни сценарии за по-малко време.