Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Обърна се с лице към мрачната грамада на Киндър Скаут — непроходимите мочурища, препречващи изгледа на север. Завъртя се на деветдесет градуса и погледна по продължение на хребета, покрай Холинс Крос, Лууз Хил Пайк и далечният, мъничък връх на Уин Хил, отвъд които се намираха невидимите Станъдж Едж и Шефийлд. Още едно завъртане на деветдесет градуса и застана с лице към бялата, далечна черта на високопланинския проход Уинатс, хълмистите варовикови възвишения зад него и долините между тях. Най-сетне се обърна на изток, и видя заобления гръб на хребета Ръшъп и плавното спускане на хълбока му надолу към „Чапъл ен ле Фрит“. Някъде там лежеше тялото на Алисън Картър, изложено на природните стихии, напуснато завинаги от живота.
Беше направил, каквото можа. Сега други поемаха делото от ръцете му. Крайно време бе да свикне да се отказва.
По-късно откри Клъф, който тъкмо допиваше бирата си в едно тихо ъгълче на „Герба на пекаря“. Местните знаеха, че ще е по-добре да не им досаждат, а собственикът на кръчмата вече бе отказал достъп на трима репортери, включително и на Дон Смарт. Смарт беше заплашил, че ще се оплаче пред съдиите, които щяха да раздават лицензите за следващата година. Кръчмарят само се позасмя и каза:
— Ако се оплачете, може да ми дадат и медал. Вие днес сте тук, утре ви няма — а всички ние живеем заедно.
Джордж си взе бира и още една за Клъф, и отиде да седне при него.
— Имах нужда от малко чист въздух — каза той. — Ако бях останал още малко, щеше да ти се наложи да ме прибереш по обвинение в убийство на адвокат.
— Ама че лайно е този човек — каза Клъф и се направи, че плюе на пода.
— Предполагам, той би казал, че просто си върши работата. — Джордж отпи дълбока глътка и въздъхна: — Така е по-добре. Качих се на Мам Тор, да си проветря малко главата. Сега поне ни е ясно на какво се гради защитата. Става дума за заговор, оглавен от мен, да бъде натопен Филип Хокин, за да си осигуря трамплин за бъдещата кариера.
— Съдиите няма да се хванат на тая въдица.
— Но съдебните заседатели може и да се хванат — каза горчиво Джордж.
— Защо пък? Че ти си въплъщение на почтеността. А е достатъчно да хвърлиш един поглед на Хокин, и веднага чуваш в ума си предупредителен сигнал. Той е точно от тези хора, по които жените си губят ума, а мъжете ненавиждат от пръв поглед. Тази линия на защитата няма шанс, освен ако Хайсмит успее да уреди всички съдебни заседатели да бъдат жени.
— Дано да си прав. Хайде сега ме поразвесели. Разказвай какво пропуснах.
Клъф се захили.
— Пропусна Чарли Ломас. Признавам, справи се добре. Успя дори да не остави впечатление у хората, че в костюм се чувства като в усмирителна риза. Беше нервен като котка в кучкарник, но наистина устоя. Хайсмит се опита да маже, но Стенли контрира добре. Накара Чарли да разкаже всичко за оловната мина и как външен човек като теб например никога не би я открил, дори с книгата в ръка. Освен това го накара да каже, че Хокин, макар и да живее сравнително отскоро в долината, я е кръстосвал много пъти в търсене на подходящи пейзажи за пощенски картички.
Джордж си отдъхна облекчено.
— Успя ли да се измъкне от Хайсмит?
— Не се отклони нито за момент от първоначалните си твърдения. Да, бил напълно убеден, че денят, в който видял Хокин да прекосява полето, бил сряда. Не, не било вторник. Нито пък понеделник. Непоклатим като скала — и направи добро впечатление на съдиите, това беше очевидно.
— Слава богу, че поне някой е направил добро впечатление.
— Спри да се самосъжаляваш, Джордж. Ти се справи добре. Хайсмит се опита да те изкара корумпиран, но не успя. Като се вземе предвид колко малко са солидните ни улики, бих казал, че засега всичко върви добре. Сега искаш ли да ти кажа добрата новина?
Джордж вдигна рязко глава.
— И добра новина ли има?
Клъф пак се ухили.
— Определено може да се каже. — Зае се да вади умишлено бавно цигарите си, и проговори чак когато запали една. — Отидох да поговоря пак със сержанта от Сейнт Олбънс.
— Да не би Уелс да си е дошъл? — Джордж не го свърташе.