Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Предполагам, че си прав. Но постоянно се тревожа, че Хокин ще се измъкне. Искам да кажа, при четенето на обвинението трябва да си разкрием картите, за да убедим съдиите да насрочат гледането на делото на следващата сесия на съда. При това положение той ще разполага поне с два месеца, за да изгради защитата си, и ще е наясно с какви улики срещу него разполагаме. Това не ти е роман с Пери Мейсън, който нанася в последния момент изненадващ удар.
— Юристите на обвинението няма да настояват делото да се гледа, ако не са убедени, че ще го спечелят — напомни му Клъф. — Ние направихме всичко по силите си. Оттук нататък те поемат случая — каза той с философско примирение.
Джордж изсумтя.
— И може би това трябва да ме успокои? Томи, мразя този етап от всеки случай. Всичко вече излиза от ръцете ми, не мога да участвам в събитията. Чувствам се толкова безпомощен. А ако Хокин не бъде осъден… не знам как ще се чувства прокурорът, но аз ще знам, че съм се провалил. — Той се облегна назад и запали цигара. — Няма да го понеса — по много причини. Най-вече защото един убиец би излязъл на свобода. Но и аз съм човек, и не мога да пренебрегна личните си съображения. Представяш ли си как ще ликува Карвър? Представяш ли си заглавията на статиите, които ще натвори онзи плъх Дон Смарт?
— Хайде, Джордж, всички знаят колко труд положи по този случай. Ако го беше поел Карвър, нямаше да намерим дори доказателствата за изнасилване. А там обвинението е бетон. Каквото и да стане по обвинението в убийство, от изнасилването няма да се измъкне по никакъв начин. А можеш да заложиш последните си пари, че всеки съдия, който се запознае с доказателствата и за нещастие попадне на достатъчно тъпи съдебни заседатели, които отсъдят, че Хокин не е виновен в убийство, ще използва властта си да му друсне максимално наказание по другото обвинение. Той няма да се появи скоро в Скардейл.
Джордж въздъхна.
— Прав си. Ще ми се само да бяхме намерили начин да свържем Хокин по-сигурно с пистолета. Искам да кажа, може ли такъв лош късмет? Има един–единствен човек, който може да идентифицира оръжието като същия „Уебли“, който е бил откраднат в Сейнт Олбънс, а именно господин Уелс, съседът на госпожа Хокин. И къде е той? Отишъл за няколко месеца на гости на дъщеря си в Австралия! При това никой от приятелите и съседите му няма точния му адрес. Дори не мога да си спомнят кога точно се връща. Разбира се, имаме основание да мислим, че майката на Хокин знае отлично всички тези подробности, тъй като са много близки с господин и госпожа Уелс, но през ум няма да й мине да ги съобщи на гадните полицаи, които повдигат тези ужасни обвинения срещу любимото й синче — каза той с убийствен сарказъм.
После стана. — Отивам да се измия и избръсна. Би ли запарил още малко чай? Ще занеса една чаша на Ан, като отида да се обличам. После ще те черпя една английска закуска в кафенето на гарата.
— Звучи добре. Няма да е зле да се подкрепим. Очаква ни тежък ден.
Часовникът на общината удари десет. Басовият звън се чу ясно в съдебната зала, която бе точно срещу него. Джонатан Причърд откъсна поглед от купчината документи пред себе си и повдигна вежди в очакване. До него, все още потънал в четене, седеше набитият Дезмънд Стенли, кралски прокурор. Бившият състезател на Оксфорд по ръгби бе успял да не се отпусне и напълнее, макар че минаваше четиридесетте. Това се дължеше на строгата програма на физически натоварвания, която спазваше стриктно, където и да се намираше. В работната си чанта, освен перуката и мантията на прокурор, Стенли винаги носеше и гирите си. Беше правил коремни преси и лицеви опори, разтягане и загряване в безброй задни стаички на безброй съдебни зали из цялата страна, преди да се появи в залата, за да обвинява или защитава най-ужасните престъпници, които съдопроизводството можеше да му осигури.
Странното бе, че той нямаше здрав вид. Кожата му беше природно жълтеникава, устните му бяха бледи и безкръвни, тъмнокафявите му очи сълзяха постоянно. Винаги носеше пъстри копринени носни кърпички в ръкава си, за да ги бърше. Когато Джордж го видя за първи път, се усъмни, че този човек ще доживее края на делото. Впоследствие Причърд го успокои. „Стенли ще надживее всички ни, беше му казал той. Бъди доволен, че е на наша страна, защото Дезмънд Стенли е акула, можеш да ми вярваш.“
Причърд бе още по-доволен, че работи под ръководството на Стенли, когато разбра кой ще бъде техният противник. Рупърт Хайсмит бе спечелил блестящата си репутация като специалист по хирургически точни и безмилостни кръстосани разпити в поредица от широко разгласявани случаи от началото на петдесетте години, още когато беше млад юрист. Десет години пледиране в съда не бяха притъпили ученията му; напротив, беше научил нови трикове, които поваляха позорно противниците му. Бояха се от него до такава степен, че по-неопитните юристи изобщо избягваха да разпитват свидетелите си на несигурна почва, защото не знаеха как може да се възползва Хайсмит от отговорите им.