Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Сега Хайсмит се беше облегнал самоуверено на стола си и оглеждаше претъпканата с публика и журналисти зала. Профилът му беше толкова остър, като че ли бе сглобен от детски помагала по геометрия. Недолюбващите го колеги шушукаха, че се подлаган на козметична хирургия, за да съхрани стегнатата линия на челюстта си. Той обичаше да оглежда публиката, за да прецени какво въздействие би могла да има пледоарията му. Реши, че днес залата с обещаваща — имаше отлична възможност да демонстрира талантите си. Той беше един от малкото адвокати, които можеха да блеснат още при прочитането на обвинителния акт. Като се има предвид, че целта на прочитането бе единствено да се реши основателно ли е повдигането на обвинение, обикновено единствено прокурорът представяше позицията си пред съда. Единствената възможност за Хайсмит да се прояви бе кръстосан разпит на свидетелите на обвинението. Но това бе най-силната му страна.
Отвори се една странична врата и двама полицаи въведоха Хокин. Джордж беше дал инструкции да не му слагат белезници. Беше решил да не дава и най-малък повод у съдебните заседатели да се събуди съчувствие към обвиняемия. Освен това знаеше отлично, че първата работа на адвоката му би била да изиска сваляне на белезниците, и съдът вероятно щеше да се съгласи — не на последно място, защото щеше да им е трудно да престанат да приемат едрия земевладелец Хокин като един от своите. А и Причърд постоянно подчертаваше колко важно ще бъде първият успешен удар да не бъде за защитата.
Осемнадесетте нощи зад решетките не се бяха отразили на външния вид на Филип Хокин. Тъмната му коса беше по-къса от обикновено — затворниците не можеха да си избират фризьор, а се примиряваха с наличния. Но макар и къса, косата му бе все така лъскава, пригладена назад от широкото, правоъгълно чело. Тъмнокафявите му очи започнаха да се стрелкат из залата, докато най-сетне се спряха на адвоката. Усмивката, която като че ли не слизаше от устните му, стана по-широка, когато Хайсмит му кимна сухо. Хокин седна, без да бърза, на подсъдимата скамейка, оправяйки внимателно панталоните на строгия си тъмен костюм.
Вратата зад високата катедра на съда се отвори и секретарят на съда скочи и извика:
— Станете всички!
Столовете застъргаха по настлания с плочи под, докато влизаха тримата съдии. Хокин беше един от първите, които станаха. Поведението му беше демонстративно почтително. Причърд реши да запомни този факт. Или Хокин беше добър актьор, или беше убеден, че съдиите имат власт, която ще упражнят в негова полза.
Тримата мъже, които щяха да разгледат обвинителния акт, седнаха по местата си, и стъргането на столовете започна отново, докато публиката също сядаше. Прав остана само секретарят на съда, който съобщи, че съдът заседава, за да вземе решение дали да даде ход на делото по обвинението на Филип Хокин от имението „Скардейл“ в Скардейл, Дербишър.
Дезмънд Стенли стана.
— Ваша милост, явявам се тук като обществен обвинител. Филип Хокин е обвинен в изнасилването на Алисън Картър, тринадесетгодишна. Освен това е обвинен, че при друг случай, на или около единадесети декември хиляда деветстотин шестдесет и трета година, е убил същата Алисън Картър.
Единственото усмихнато лице в залата принадлежеше на Дон Смарт, наведен над бележника си. Съдията беше излязъл на ринга. Циркът можеше да започне.
След като даде показанията си и изтърпя кръстосания разпит на Хайсмит, Джордж слезе от свидетелската катедра и си проправи обратно път през претъпканата зала. Беше вдигнал високо глава, по страните му бяха избили червени петна. Утре щеше да дойде отново тук и да изслуша останалата част от пледоарията на обвинението. Но сега искаше да изпуши една цигара и да си позволи един час спокойствие. Канеше се да затича надолу по стълбите, когато чу Клъф да го вика. Извърна се и каза през рамо:
— Не сега, Томи. Ще се видим в „Герба на пекаря“, веднага щом отворят.
Отблъсна се от колоната в началото на стълбата, хукна надолу по стълбите и излезе тичешком.
Четиридесет минути по-късно стоеше задъхан на заобления връх на хълма Мам Тор — високо горе, където варовикът преминаваше в пясъчник. От едната му страна се издигаше Белият връх, от другата — Мрачният връх. Вятърът отбрулваше дъха, току-що излязъл от устните му. Температурата на въздуха падаше с по-голяма бързина от тази, с която слънцето потъваше зад хребетите. Джордж отметна глава и закрещя, изливайки гнева си пред носещите се облаци и безразличните погледи на овцете.