Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
И все пак, като се има предвид арабският манталитет, терористите не биха се поколебали да убият Ланкастър дори пред погледа на милиони телевизионни зрители по света, стига да им се удаде възможност. А „Куантъм“-66 беше просто средството за постигане на целта.
Ръсти сподели тревожните си мисли с Холанд.
— Ако сте прав, доктор Сандърс, значи нямаме голям избор, така ли?
— За съжаление, така е.
— Изчакайте малко.
Холанд предаде думите му на Роб и Рейчъл. Вече приемаше Рейчъл като пълноправен член на екипажа. Макар и не особено словоохотлива, тя излъчваше топлота и сигурност и му вдъхваше вяра в собствените сили.
После надникна в картата на Роб и посочи един от Канарските острови.
— Ей този тук, Дик. Сега ще вкарам координатите в компютъра и можеш да потегляш. Спазвай същата височина.
— Смяташ ли, че е безопасно да се приземим там?
— Не, Сандърс сигурно е прав, че навсякъде е опасно, но нямаме друг избор. Ако успеем да заредим и отлетим, добре. Ако ли не… — Той сви рамене и по телефона обясни решението си на Сандърс. — Докторе, има ли начин да проверите дали могат да ни заредят с гориво? А защо и да не ни снабдят с храна и да почистят тоалетните? Ако не знаят кои сме и ни вземат за някой чартърен самолет, може пък да мине номерът. След около час и двайсет минути ще сме там.
— Ще направя всичко възможно — обеща Сандърс — и ще ви позвъня веднага щом науча нещо. Дръжте телефона близо до прозореца.
— Кажете им, че се обаждате от управлението на „Куантъм“ или въобще каквото ви хрумне. Разберете и как зареждат — с цистерни или на стоянки.
— Стоянки ли? — попита Ръсти.
— Определени места на летището, където керосинът се изпомпва от подземен резервоар.
— Ясно. Колко гориво ви трябва?
— Близо сто и двайсет тона. И храна за… да речем, триста души. Каквото ще да е, нямаме претенции. — Холанд се замисли. — Не, почакайте малко. Ако ще се правим на чартърен самолет, тръгнал към някоя ремонтна база заради липсващия двигател, ще изглежда доста странно да им искаме и храна. Но зареждането с питейна вода и почистването на тоалетните няма да им направи впечатление.
— Разбрах, капитане — каза Ръсти. — Но дори да успеете да получите всичко това и да напуснете летището, ние пак трябва да решим къде ще отидете после.
„Да решим? Ние?“ Холанд свъси вежди. Пак ли някой друг ще взима решенията вместо него?
Но Сандърс бе единственият му съюзник във външния свят. Само той можеше да им помогне. Разбира се, че заедно ще взимат решенията.
— Докторе, как ви беше малкото име?
— Ръсти.
— Добре, Ръсти. А пък аз съм Джеймс, а не „капитане“. Става ли?
— Добре, Джеймс.
— Мисля, че е най-добре да изберем някое гъсто населено място, където терористите не биха се осмелили да ни атакуват. Рио де Жанейро или Кейптаун например. При условие, че имаме достатъчно гориво да стигнем дотам, разбира се. Бихте ли проверили къде наистина можем да кацнем, ако се измъкнем от Канарските острови?
— Ще проверя, Джеймс.
— Благодаря. Благодаря ви и за помощта преди това. Съжалявам, че не ви послушах навреме.
— Няма нищо. Повярвайте ми, разбирам ви.
— Добре — въздъхна Холанд. — И все пак, ако ви бях послушал… Дочуване, Ръсти.
— Дочуване, Джеймс.
Ръсти тъкмо понечи да остави слушалката, когато в коридора отвън прошумоляха стъпки и вратата на стая 1443 се отвори.
24
Белият дом
Събота, 23 декември, 18:00 ч (2300 Z)
Усърдният млад служител от Белия дом влезе в кабинета, където се бе настанил Джонатан Рот, и със заговорнически вид му подаде току-що полученото спешно съобщение от Лангли. Рот хвърли бегъл поглед върху листа и с привидна досада се протегна назад в мекото кожено кресло. Дори не свали от темето си своите знаменити очила половинки, сякаш въобще не възнамеряваше да прочете донесението.
Театралното му поведение не успя да заблуди човека от Белия дом. Беше виждал не един държавен мъж да надява маската на отегчение, щом нещо го притеснява или тревожи. Той се подсмихна и затвори тихичко вратата след себе си, убеден, че заместник-директорът на ЦРУ само това и чака, за да забие нос в загадъчното известие.
Всички комуникации на „Куантъм“-66 по редовните сателитни канали се следяха от новия електронен център на ЦРУ. Сигналът за тревога беше подаден в 2226 Z. „Самолетът е неуправляем! Падаме!“ — каза тогава пилотът, което означаваше, че след не повече от три минути боингът ще се сгромоляса в океана и достъпът до сателитните телефонни канали ще бъде прекъснат.