Кръвна връзка [Войните на Розите-3]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвна връзка [Войните на Розите-3]». Краткое содержание книги:
— Добре. Брадва и меч… макар че може би и лък, за да изгради раменете му. Преди беше много слабоват. Съобщи ми, ако ти прави някакви проблеми.
— Разбира се. Учителите му казват, че много бързо се учи.
— Което няма изобщо да му помогне, ако не е достатъчно як, за да стои в доспехи, докато някой друг се мъчи да му набие лицето навътре — добави кралят. — И аз бях мек като подгизнала кожа, когато тръгнах с теб към Кале. Три години в гарнизона ме направиха мъжа, който съм днес — под твоето командване. Направѝ същото и с него, моля ти се. Той е най-малкият от всички и твърде дълго продължи детството му.
Уорик погледна към Антени Удвил в отсрещния край на салона и се помъчи да прецени с колко време разполага да са насаме. Той сумтеше и се мъчеше да извади една стрела, потънала дълбоко в меката ламперия. Едуард засече погледа му и изръмжа нещо гърлено.
— Добре тогава, казвай каквото имаш за обсъждане.
— Става дума за този последен брак, Едуард — отрони той с облекчение. — Джон Удвил е само на деветнайсет. Майката на Норфолк е на почти седемдесет. Ако Моубрей беше още жив, той щеше да поиска справедливост от съда, знаеш това. Ваше Величество, аз знам, че семейство Удвил се домогват до титли, но женитба при такава възрастова разлика е вече прекалено.
Едуард застина, докато го слушаше, цялата му лековата веселост се бе изпарила. Уорик знаеше, че се намира в точно тази опасна позиция, която се бе мъчил да избягва цяла година. Норфолк едва преживя битката при Тоутън и умря от някаква болест на дробовете само няколко месеца по-късно, което не изненада ни един от хората, които го бяха видели през този ден. Чудо беше, че доживя до пролетта.
— Моубрей беше свестен човек, Ваше Величество — верен ви беше, макар всички да твърдяха, че трябва да застане на страната на Ланкастър. Неговата майка е Невил, Едуард, затова аз се гордея с предаността му. Въпреки това сега ти ще разрешиш един голобрад Удвил да седне край огнището му и да целува сгърчените бузи на майка му, така ли? Смятам, че двамата с теб дължим на семейството му малко повече достойнство от това.
— Какво те е грижа… — тихо рече Едуард.
Държеше лъка като че ли беше дръжката на брадва, и в средата си той беше почти толкова дебел. Изведнъж изпита усещането, че Едуард си представя как замахва с него, някакво почти незабележимо потрепване на мускулите, което го накара да иска да се прикрие от опасността. Беше виждал Едуард на бойното поле и много добре знаеше какво може той. Въпреки това не помръдна и отвърна хладнокръвно на погледа му.
— Не възразявам срещу правото на жена ти да намери добра партия за сестрите и братята си или пък за синовете си. Но в този случай… това е направо извращение, разликата във възрастта им е половин век. А когато старицата умре, титлата ще остане за него. Представи си как горестно плаче тя, след като един непознат ще я нарича „съпруга“, а после ще наследи всичко, което по право принадлежи на сина ѝ. По-добре това пале от рода Удвил да си купи титлата, Едуард! Ама да я присвои по този начин… направо е сатанинско!
— Нима твоят брак не ти донесе несметни богатства, Ричард? — отвърна Едуард.
— Брак с млада жена, от който се родиха двете ми прекрасни дъщери. Това стори и ти самият, Едуард. Но подобно, напълно лишено от любов, сливане на родовете Норфолк и Удвил е твърде демонстративно, чак жестоко. То ще предизвика недоволство.
За по-малко от година в двора новата кралица вече бе родила една дъщеря, позната с името Елизабет Йоркска. Сега отново беше бременна, плодовита като млада кобилка. Уорик се бе съгласил да стане кръстник на първото им дете, вярвайки, че самото предложение трябва да послужи като маслинова клонка между тях. Но по време на кръщенето кралицата се приведе към него и му прошепна доверително, че мечтае да роди на краля още дузина чудесни момчета. Веселото пламъче в очите ѝ, щом зърна изражението му, вгорчи остатъка от деня му и не преставаше да го тормози оттогава.
Най-лошото бе, че Невилови бяха сторили почти същото по времето на дядо му, кръстосвайки дузина от братята и сестрите си с най-благородните семейства на Англия. Уорик смяташе, че е улучил слабо място с темата за бракосъчетанието на вдовстващата херцогиня на Норфолк, но изражението по лицето на Едуард го увери, че е грешил. Той осъзна, че младият крал е влюбен до уши и остава сляп и глух за всичко, скрит под полите на жена си. По лицето му се изписа искрен гняв, щом усети, че критикуват Елизабет. Уорик не го бе виждал тъй разгневен от момента, когато преди пет години застана насред кървавите бойни поля на Тоутън. Не можа да сдържи потръпването си, щом зърна агресивния блясък в очите на гиганта насреща си.