Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Едуард си намери добра жена, разбира се — неочаквано заяви Джордж. Той се взираше в огъня и не забеляза как изражението на другаря му се стегна. — С две вече родени дъщери, макар да не се съмнявам, че ще последват едно-две момчета. Елизабет е бременна за трети път, тъй че ще се моля да е син и наследник. Макар че, аз… ами… аз…

Уорик го изгледа рязко и младежът хвърли набързо поглед в негова посока. Страните му станаха толкова тъмночервени, че сякаш щеше да се задуши. Младият херцог бе очевидно нервен и се изпотяваше повече, отколкото предполагаше топлината от малкия огън в огнището.

— Аз… ъъ… Аз помолих да те придружа до Париж отчасти защото не бях виждал града и смятах, че това ще е хубаво пътуване, с нови впечатления, но и защото може би ще открия някоя друга книга, която да п-подаря…

Уорик го погледна загрижено. Умиротворената тишина от последните няколко дни изчезна. Зачуди се дали Джордж Кларънс няма да получи удар, тъй се тресеше и заекваше.

— Пийни малко, Джордж. Ето, месото дойде! Нека да ти го нарежа. Може би ще споделиш с мен онова, което те докара до такова трескаво състояние.

Уорик се зае да реже свинския бут, който донесоха на масата, като поставяше резени върху дървените чинии пред тях. Със собствения си нож раздроби месото на парченца, които можеше да набучи, после за пореден път доля вино в чашите. Без съмнение щяха да тръгнат по-късно на следващия ден, но тази мисъл не го притесни особено. Нямаше по-добър начин да прекараш някои вечери в приятна компания и с вино на масата.

Джордж, херцог Кларънс, се хранеше с нещастна физиономия и твърде пълна уста, за да се опита да говори. Дъвчеше лентичка вкусна препечена кожа, каквато надали бе опитвал досега, като я дърпаше наляво и надясно. Струваше му се, че тя никога няма да се скъса, но накрая мъжки се пребори и я преглътна. Месото сякаш успокои достатъчно превъзбудените му сетива, тъй че да заговори спокойно, насилвайки се да навързва бързо думите, преди сърцето му да се пръсне в гърдите.

— Исках да ви помоля, сър, милорд, за ръката на дъщеря ви Изабел, за да се оженим.

Най-сетне го каза. Младежът се сви в стола и пресуши до дъно чашата си, докато Уорик го гледаше със зяпнала уста, а в мозъка му всичко вреше и кипеше. Момчето беше по-добра партия, отколкото можеше да се надява — особено в момент, когато мъжете и жените от семейство Удвил си присвояваха всяка титла в страната още щом някоя се освободеше.

— Споменал ли си това свое желание пред дъщеря ми? — попита той.

Джордж запелтечи през виното и едва успя да отговори от заекване.