Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Останалите се изправиха с много стъргане и скърцане на столове и бързо подеха думите му. Останал единствен седнал, Уорик се помъчи да не обръща внимание на роднините на Елизабет, които си шепнеха и се кикотеха. Те бяха ниски мъже и жени, от евтин, вулгарен произход. Той сведе глава в знак на благодарност към Едуард.

След като пияният крал се срути обратно върху стола си, Уорик чу какъв въпрос му зададе Елизабет. Тя бе прикрила с ръка устата си, но моментът и силата на гласа ѝ бяха подбрани съвсем точно, така че да може той да я чуе.

— И все пак той не можеше да спечели без теб, любими. Нима не каза точно това?

Едуард, изглежда, не разбра, че думите са достигнали до чужди уши. Той просто се захили и поклати глава. Един слуга постави на масата до него плато с цвъртящи бъбречета и очите му се разшириха с подновен интерес, той се пресегна с ножа, за да прободе няколко, преди още да му ги поднесат. Младият крал беше твърде пиян, за да осъзнае, че разговорите и смехът около масата бяха сведени почти до шепот. Половината от членовете на семейство Удвил стояха и тръпнеха от удоволствие в очакване да чуят как ще отговори. С Елизабет зад гърба си те се чувстваха уверени, прикриваха усти с парче плат и си хвърляха взаимно бързи погледи.

— При Сейнт Олбънс, Едуард? — продължи тя да го притиска. — Каза, че не би могъл да победи там, ако не си бил ти. Трябваше ти да водиш в Тоутън. Брат ми Антъни се би на отсрещната страна — о, ти вече му прости, любов моя! Антъни твърди, че ти си истински колос, лъв, Херкулес на бойното поле.

Елизабет потърси брат си, хвърляйки поглед по протежението на масата. Той беше огромен мъж, истински вол с космати ръце, които, без да забележат околните, бе потопил в някаква бълвоч от мазнина и ейл.

— Ти видя ли милорд Уорик на бойното поле при Тоутън, Антъни? Казват, че се е бил в центъра?

— Не съм го видял — отвърна брат ѝ и се захили на Уорик.

Преди мъжът изглеждаше достатъчно умен. Може би смяташе, че сестра му се шегува, наслаждавайки се на малко груби шеги или подигравки за сметка на Уорик. Но за себе си Уорик беше решил, че малката кралица е абсолютно сериозна, че само търси да му намери слабост. Усмихна ѝ се, вдигна чаша и сведе глава надолу, за да ѝ окаже почит.