Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

— Не съм споделял, че я желая, сър! Не бих посмял, преди да съм говорил с баща ѝ. До първата ни брачна нощ, милорд, сър!

— Поеми си въздух — рече Уорик. — Сега пак, хайде! Исках да кажа, желанието ти да се ожените, нищо повече. Някога… Не знам, говорили ли сте за любов с Изабел? Ако е тъй, бих бил доста учуден, ако си успял да кажеш повече от една ясна дума насред този клокочещ поток.

— Разговарял съм три пъти с нея, милорд, в непорочна компания. Два пъти в Лондон и веднъж във вашето имение в Мидълхам миналото лято.

— О, да, сещам се — каза Уорик, смътно припомняйки си, че е видял тогава шестнайсетгодишната си дъщеря да разговаря с едно потящо се момче. Зачуди се дали Джордж, херцог Кларънс, се интересуваше от дъщеря му заради красотата ѝ, или заради земите, които щеше да наследи. Уорик нямаше синове и онзи, който се оженеше за Изабел, щеше в един момент да стане най-богатият мъж в Англия, наследявайки огромните имоти както на Уорик, така и на Солсбъри. Изабел можеше да е вече омъжена, ако не беше необичайната доминантна позиция на Удвилови, когато тя достигна възраст за женене.

Уорик се намръщи, като погледна с нови очи на осемнайсетгодишния херцог, който можеше да му стане зет. Едно бе да гледа на него като на свястното момче и по-малък брат на краля, съвсем друго — като на бащата на бъдещите си внуци. Когато младежът срещна погледа му и го задържа, инстинктивно разбирайки защо е изпитателен, Уорик съзря там нервност, но също и някакъв вид кураж.

— Знам, че ще искате да обмислите моето предложение, сър. След като веднъж съм споменал, повече няма да говоря за това. Ще кажа единствено — обичам я, милорд, честна дума. Изабел е прекрасно момиче. Когато я накарам да се усмихва, ще ми се да се смея и да плача от радост.