Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Едуард стоеше прав с изтеглен лък и голям кош със стрели пред себе си. В далечния край на закътаната галерия, поне на стотина метра, беше поставена мишена от слама и платно на височината на човешки бой. Това би било лесна цел за един истински стрелец, но доколкото той знаеше, Едуард никога не бе стрелял с лък. Повечето мъже дори не биха могли да го опънат, но той май имаше тази сила в дясната си ръка. Едуард не откъсна очи от заниманието си, напълно погълнат от усилието да държи лъка стабилно. Мишената бе поставена върху дъбовата ламперия и две от стрелите се бяха забили изцяло извън кръга. Както бе изплезил върха на розовия си език, Едуард бе въплъщение на самата концентрация. Той отвори ръка и стрелата излетя прекалено бързо, за да я проследи човешко око, и потъна до перата във външния периметър на мишената. Едуард се усмихна щастливо.

— А, Ричард! — рече му. — Имам да наваксвам със сто попадения, за да настигна сър Антъни тук. Искаш ли и ти да опиташ?

Уорик погледна към дебелоръкия рицар, който го наблюдаваше внимателно. Четирима мъже от рода Удвил вече бяха влезли в редиците на Ордена на жартиерата, което им даваше правото да влизат при краля като негови най-верни придружители. Уорик очакваше, че ще има поне един или двама души в негово присъствие. Зачуди се дали Едуард изобщо осъзнава, че прекарва много малко от времето, в което беше буден, без да е обграден от неколцина Удвил, а, естествено, нощите си прекарваше с Елизабет. Уорик беше разтревожен от начина, по който тази фамилия изцяло бе обсебила младия крал. Не един или два пъти му се искаше да предложи съветите си, но да критикуваш съпругата на някого, беше изключително опасно нещо. Насилваше се да пази мълчание при всяка стрела и подмолна критика, която получаваше.

Антъни бе вероятно любимецът на Едуард сред мъжете на Удвил. С десетина години по-стар от краля, огромният рицар като че ли се наслаждаваше да бъде противник в двубоите за обучение и може би беше единственият Удвил, който би оцелял повече от няколко минути в противоборство. Излъчваше известна доза настръхнала враждебност, щом се озове в присъствието на Уорик, като че ли искаше да бъде заплаха или пък вече беше решил, че Уорик му е враг.

— Ваше Величество, ако позволите сър Антъни да се върне към задълженията си, ще се пробвам да пусна една-две стрели. А имам и разни въпроси да обсъдя с вас.

Едуард се почеса по бузата, разбираше молбата, но не беше склонен да я удовлетвори.

— Ами, много добре тогава. Антъни, може би ще събереш стрелите. Все още имам да наваксвам със сто попадения. Сигурен съм, че лорд Уорик няма да отнеме много от времето ми.

Уорик прикри изумлението си и сведе глава. Усети, че Антени Удвил го гледа, и го игнорира, докато той се отдалечи достатъчно.

— Как е брат ми? — рече Едуард, преди още да успее да заговори.

— Достатъчно добре — отвърна Уорик. Част от обичта, която бе показал отвън, бе видна и в момента. Едуард го изгледа внимателно.