Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Исана го погледна и вдигна вежди.
— Уверявам ви, капитане, изобщо няма да ме забави.
— Аха — каза той и кимна. — Когато се гмуркате, опитайте се да влезете във водата без плясък.
Исана се качи на борда и погледна към морето под себе си. Всъщност тя никога не беше плувала, както и не се беше занимавала с призоваване в солена вода.
Беше чувала, че почти няма разлика дали водата е солена или сладка. Това почти не беше много успокояваща дума, като се има предвид, че нейната водна магия беше единственото, което стоеше между тях и изключително жестоки и неприятни начини да умрат.
За момент Исана почувства как ръцете й треперят. За каква изобщо се мисли? Тя не е рицар, не е войник, не е наемник, за да се хвърли в смъртоносното море с цел да убие двама души, които никога не е виждала, които не й бяха причинили никаква вреда.
Тя беше холтър, управляващ холт, като половината от времето си обикаляше Империята по една или друга причина. Защо изобщо си помисли, че може да направи нещо подобно?
Исана се сдържа, докато тревогата и нарастващото очакване за опасност не изпълниха всичките й мисли. Тя си пое дълбоко въздух, призова Рил и скочи в морето, като влезе в него така, че на повърхността се появи съвсем слаба вълничка, да не говорим за липсата на плясък.
За минута спря, за да се почувства удобно във водата, използвайки връзката с фурията си. Морето се оказа по-топло, отколкото очакваше, а да останеш на една дълбочина беше по-лесно, отколкото в студените потоци и езера в родината й.
За миг затвори очи и почувства фуриите на водните призователи на „Слайв“. Това беше по-сложно и изискващо много по-големи усилия призоваване, което позволяваше на кораба да се плъзга плавно през водата, като в същото време гасеше вълните на няколко фута от корпуса.
Исана се съмняваше, че ще успее да се справи с подобна задача и, разбира се, не можеше да го прави толкова дълго. Водните призователи през цялото време държаха потоците. Това беше много специализирано използване на фурии, което отнемаше много време и изискваше сериозна практика и майсторство.
Може би затова призователите бяха разположени възможно най-изолирани от останалата част на съда — долу в дълбините на трюма, по-близо до водата и колкото е възможно по-далеч от разсейващите емоции на екипажа.
Тя бавно си пое дъх и почувства как Рил филтрира водата. Въздухът имаше минерален привкус, като горещите извори в долината Калдерон, но тя нямаше особени затруднения. Съсредоточи се в придвижването напред и заплува, направи завой във формата на полукръг и се върна при борда на „Слайв“.
Имаше нещо плашещо в обема на заобикалящата я вода. Исана никога не беше плувала в толкова голям водоем, където да не може да почувства нито бреговата ивица, нито дъното на езерото или реката.
Тук, в морето, водата се разпростираше във всяка посока, докъдето можеха да достигнат сетивата й — безкрайна преливаща синева около нея и безкрайно студена, като гроб, чернота под нея.
Водата се люлееше и отзад, и отдолу, и Исана се хвърли настрани, когато гладка, обтекаема фигура с дължина над десет фута мина през мястото, където беше тя преди малко.
Тя видя тъмни, блестящи очи и паст с остри зъби. А после акулата се плъзна покрай нея и изчезна в тъмната бездна с абсолютно безшумна грация.
Исана използва момента, за да разшири умишлено своите чувства, така че да получи поне малко по-ранно предупреждение, ако друга акула направи нещо подобно, и се опита да забави бясно биещото си сърце. След това се издигна на повърхността до кораба.
Арарис беше по средата на въжето, наведен напред, лицето му изразяваше загриженост. Тя срещна погледа му и се опита да се усмихне.
— Добре ли си? — прошепна той.
Тя вдигна пръст към устните си, кимна и го привика с ръка. Арарис се обърна и се спусна на ръце до края на въжето, жилите на раменете и гърба му бяха издути. Той продължи да се спуска, докато краката му не докоснаха водата, след което се плъзна бавно и без излишен шум.
Останалите се спуснаха по същия път, с изключение на Ерен, чийто хват се отпусна на половината път. Исана беше готова за това и Рил успя да го хване, издигайки се от вълните с неясна човешка фигура, за да хване Ерен и безшумно да го потопи във водата.
— Редица — промърмори Тави. Той се потопи във водата до Исана и хвана едно от въжетата на сбруята й. — Всички се хванете. Трябва да побързаме.