Отдел Убийства: Илюзия за грях

През лятната ваканция страстите някак поутихнаха и когато дойде септември, учителките бяха готови, както преди, да пишат на Зоя заслужените оценки. Но не мина и месец, когато вироглавото момиче отново си показа рогата. Този път жертва стана учителката по история, решила да използва в часа си един изискан дидактичен метод. Тя предложи на учениците да проведат диспут на тема „Реформите на Петър Първи“.

— Ще посочвате аргументи „за“ и „против“ реформите — обясни историчката, — а аз ще записвам на дъската вашите съждения. После ще направим заключенията.

След тези думи тя раздели с тебешир дъската на две и в едната половина написа „Привърженици“, а в другата — „Апоненти“. Именно така, с буквата „а“.

Учениците взеха да вдигат ръце. Вдигна ръка и Зоя.

— Хайде, Смирягина, да чуем какво ще кажеш.

— Думата „опонент“ се пише с „о“ — спокойно заяви Зоя.

Учителката се обърна и погледна дъската.

— При мен е написано с „о“. Ти май недовиждаш, а? Значи трябва да носиш очила, а не да правиш забележки на учителите.

— Аз имам предвид не третата, а първата буква, която също трябва да бъде „о“ а не „а“ — тихо, но твърдо настоя Зоя.

Учителката стана моравочервена и, разбира се, изгони нахалничката от час. След това преследването се започна с нова сила и с още по-голямо ожесточение. Всичко, което правеше ученичката Смирягина, беше лошо, дори ако всъщност бе извършено превъзходно. Чак до последния десети клас във всичките й писмени работи темата се оказваше „неразработена“, а в устните отговори по всеки предмет тя не можеше да отговори на нито един допълнителен въпрос. На никого вече не минаваше мисълта, че Зоя е хубаво и умно момиче, при това — великолепна спортистка. На лицето й завинаги застина израз на уплаха и смирение, а излизането на дъската се превръщаше в кошмар, който тя сякаш нямаше сили да изживее. Учителките планомерно я подготвяха за „кръгла тройкаджийка“ и постигнаха целта си. В зрелостното свидетелство на Зоя Смирягина имаше само две четворки — по физика и по английски. За съжаление оценката по физкултура не се включваше в дипломата.

Синът на учителя по физкултура Саша Ташков беше в трети клас, когато започна всичко това, и две години, преди баща му да се премести в друго училище и да го вземе със себе си, момчето безмълвно обожаваше Зоя. След часовете отиваше в гимнастическия салон и търпеливо чакаше баща му да приключи с тренировките, като междувременно си учеше уроците и пищеше домашните в малката стаичка отзад, така да се каже, кабинетът на Николай Василиевич, където той се преобличаше и държеше спортния инвентар. Саша често виждаше стройното красиво момиче от шести (после седми и осми) клас, което бе за него идол — прекрасен и непостижим. Още повече че Зоя тренираше лека атлетика под ръководството на Ташков три пъти седмично след часовете и Саша често чуваше от баща си доста похвални отзиви за нея.