Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Отдолу се чуха стъпки, някой се качваше по стълбите и Юра млъкна. Само това оставаше, служителите в института да чуят как обсъжда на глас планове във връзка с уважавания доктор на науките. Стъпките приближаваха, отначало иззад парапета се показа женска глава, после изящен гръб в кремаво сако от коприна. Жената мина през площадката на втория етаж и се заизкачва с лице към тях. В същия миг Ташков хвърли припряно недопушената си цигара в пепелника и се втренчи с недоумение в жената.
— Господи! Зоя? Ти?
Жената замря, после на устните й трепна учудена стеснителна усмивка.
— Саша! Ташков! Каква неочаквана среща.
— Да, наистина. Тук ли работиш?
— Ами, какво говориш! Идвам само на лекар.
— Болна ли си? — разтревожи се Ташков.
— Не, просто на профилактичен преглед…
Глава 13
Той беше влюбен в Зоя Смирягина още в училище. Тя беше с три години по-голяма и изобщо не забелязваше смешния петокласник Саша, тъй като беше вече в осми клас и всепризната хубавица. Въпреки че беше добра и дисциплинирана ученичка, учителите я ненавиждаха, и то с особено люта омраза. И за това знаеше цялото училище. Наред с безспорните си достойнства ученичката Смирягина имаше един огромен недостатък — така да се каже, „вродената грамотност“. И ако този недостатък се проявяваше само в безупречния правопис, това все някак можеше да ре изтърпи. Но Зоя имаше нахалството да спори с учителите и да им посочва собствените им граматични грешки, които, уви, се срещаха дори по-често, отколкото го допускаше приличието. Първият инцидент се случи, когато Зоя беше в шести клас. Тя разлистваше писмената си работа по руски език и видя, че в глагола „пише се“ буквата „е“ е задраскана с червен химикал, а отгоре се перчи едно тлъсто „и“. Момичето се стъписа, отвори учебника, после провери в разни речници, но никъде не намери странния глагол „пиши се“. И с детска непринуденост заяви това на учителката точно в часа по руски, и то пред целия клас. Естествено, учителката не призна грешката си и надменно я посъветва да учи правилата по-прилежно. Зоя ги знаеше, но освен това можеше „да хване“ всяка грешка просто визуално, дори и да не помни какво точно пише по този повод в учебника. Ако думата дразнеше окото й, значи бе написана неправилно. И този подход никога не я лъжеше. Дори с висока температура или под хипноза Зоя Смирягина не можеше да направи правописна грешка или да постави не на място препинателен знак.
Ето защо реакцията на учителката не я смути или разстрои. Тя взе тетрадката си с поправената „грешка“, един-два учебника и речници, след което отиде право в учителската стая, където призова за арбитри целия наличен педагогически състав на училището. Старият физик потвърди с оглушителен смях, че Зоя, разбира се, е права, обаче реакцията на останалите педагози беше съвсем различна. Помолиха Зоя да излезе от учителската, без да отговорят нищо конкретно, под предлог, че до края на междучасието трябва спешно да, решат някакви „служебни“ въпроси. Когато вратата след момичето се затвори, дамите преподавателки в единодушен гняв се нахвърлиха върху физика:
— Вие сте полудели, Александър Наумович! Как допускате една хлапачка да критикува учител? Нина Степановна е опитен педагог, а вие позволявате на някаква си шестокласничка да се съмнява в нея! Как не ви е срам!
— Бе аз какво съм виновен, че Нина Степановна не знае руски език? Тя трябва да се срамува всъщност, а не аз и още по-малко Зоя. Ще ви огорча, колежки, но в днешно време е изключително рядко да срещнеш човек, който да знае безупречно родния си език. Всички вие пишете с грешки. Разбира се, те не са в катастрофално количество, но все пак ги има. Така че бъдете готови, случаят може да се повтори. За вас той трябва да стане предупредително звънче за влизане в час.
Но учителките за нищо на света не можеха да приемат Зоя Смирягина за „звънче“ на собствената си неграмотност. След кратко съвещание те решиха да й дадат поучителен урок.
Още същия ден в часа по география я извикаха на дъската и в бележника й цъфна тлъста „цафара“, макар че тя си разказа урока повече от добре, точно по учебника, като нито веднъж не сбърка, когато сочеше на картата нужните места. Разбира се, учителката й зададе няколко допълнителни въпроса за неща, които изобщо не влизаха в учебната програма. И тъй като Зоя не можа да отговори на нито един от тях, в дневника бе записана първата двойка в живота й.