Лейди Полунощ [bg]

- Ами типът на покрива? - попита Кристина. - Мислиш ли, че е убиецът?

- Съмнявам се - отвърна Ема. - Носеше арбалет, а никоя от жертвите не е била убита с арбалет. Само че той рани Джулс, така че, когато го открием, ще го накълцам на парчета и ще нахраня рибките си с него.

- Ти нямаш рибки - напомни й Джулс.

- Значи, ще си купя няколко - заяви Ема. - Ще си купя златни рибки и ще ги храня с кръв, докато не им се отвори апетит за човешка плът.

- Ама че отвратително - каза Ливи. - Означава ли това, че трябва да се върнем в къщата на Уелс и да я претърсим?

- Стига само първо да проверим покрива - отговори Ема.

- Няма да можем. - Тай вдигна телефона си. - Проверявах новините. Някой е съобщил за тялото. Мястото е пълно с мундански полицаи. Поне няколко дни няма да можем да припарим до там.

Ема изпусна дъха си ядосано.

- Е, поне имаме това. - Тя вдигна чантата на Ава и изсипа съдържанието й на масата: портмоне, несесер за грим, балсам за устни, огледалце, четка за коса и нещо плоско, златно и лъскаво.

- Няма телефон - отбеляза Тай; между веждите му се беше врязала бръчка на раздразнение и Ема не го винеше -би могъл да научи много от телефона. Твърде жалко, че той лежеше на дъното на басейна.

- Какво е това? - Ливи вдигна лъскавото квадратче. Беше празно.

- Не съм сигурна. - Ема взе портмонето и го прерови. Кредитни карти, шофьорска книжка, около единайсет долара в брой, от които мъничко й се повдигна. Да прибереш улики, бе едно, да вземеш пари - съвсем друго. Не че биха могли да ги върнат на Ава.

- Никакви снимки или нещо такова? - Джулиън надникна над рамото й.