Лейди Полунощ [bg]

- Според мен можем да приемем, че не става дума за съвпадение - каза Ема. - Това, че и двамата са мъртви.

- Действително - съгласи се Марк. - Само че тя може да е била убита, защото е знаела нещо, а не за да бъде принесена в жертва или да бъде част от същия ритуал като него. В края на краищата, смъртта ражда смърт. - Той придоби замислено изражение. - Била е поканена на тази Лотария. И то е било достатъчно важно за нея, за да носи билета у себе си. Струва ми се, че това е нишка, която бихме могли да проследим.

- Би могло да се окаже и нищо - каза Джулс.

- Не разполагаме с друго, което да разследваме - напомни му Ема.

- Всъщност разполагаме. Все още имаме твоите снимки от пещерата при средоточието. А сега разполагаме и с онзи, който и да беше той, който беше в къщата на Уелс и стреля по мен - все още имаме якето ми с отровата, която той използва, по него. Навярно Малкълм би могъл да я проучи, да види дали не е свързана с някой демон или магьосник, който я продава.

- Страхотно - заяви Ема. - Можем да опитаме и двете. Единайсети август е утре. - Тя се намръщи срещу билета. - 0, господи, полуофициално облекло. Не мисля, че притежавам толкова елегантна рокля, а на Марк ще му трябва костюм...

- Не е нужно Марк да ходи - побърза да се намеси Джулиън. - Може да си остане в Института.

- Не - отсече Марк. Гласът му беше спокоен, ала очите му хвърляха искри. - Няма да си остана в Института. Доведоха ме тук, за да ви помогна в разследването на убийствата, и именно това смятам да направя.

Джулиън се облегна назад.

- Не и ако не можеш да носиш руни. Не е безопасно.

- В продължение на много години се предпазвах и без руни. Ако не отида с вас, онези в царството на елфите, които ме изпратиха тук, ще научат и няма да бъдат доволни. Наказанието ще бъде сурово.

- 0, нека да отиде. - Ливи изглеждаше разтревожена. -Джулс...

Полунесъзнателно Джулиън докосна ръба на тениската си.

- Откъде ще научат, ако ти не им кажеш?

- Мислиш ли, че е лесно да лъжеш, когато си израснал сред хора, които не лъжат? - Бузите на Марк пламнаха от гняв. - И мислиш ли, че не разполагат с похвати, с които да надушат лъжите на човеците?

- Ти също си човек - отвърна Джулиън разгорещено. - Не си един от тях, не се държиш като един от тях...

Марк изскочи иззад масата и тръгна през стаята.

- Какво прави? - зяпна Ема.

Той се беше приближил до една от съседните маси, където седяха групичка мундански момичета с пиърсинги и татуировки. Изглеждаха така, сякаш идват от някой нощен клуб, и се кискаха като луди, докато той им говореше нещо.

- В името на Ангела! - Джулиън хвърли някакви пари на масата и изскочи от сепарето. Ема натъпка всичко обратно в чантата на Ава и хукна след него, следвана от останалите.

- Мога ли да опитам от марулята ви, милейди? - тъкмо казваше Марк на едно момиче с яркорозова коса и купчина салата в чинията пред себе си. Широко усмихнато, то я побутна към него.

- Адски си готин - каза тя. - Дори и с изкуствените елфически уши. Забрави за марулята, можеш да опиташ от...