Лейди Полунощ [bg]

- Всичко наред ли е? - попита Ливи. В едната си ръка стискаше телефона си. „Сигурно бе чакала още съобщения", гузно си помисли Ема. - Изпрати ми съобщение за помощ...

- Всичко е наред. - Ема се плъзна по седалката, встрани от Джулс.

Той се поизправи и сведе несигурен поглед към разкъсаната си тениска.

- Някой ме простреля с арбалет. Иратцетата не действаха.

- Е, сега ми се струваш добре. - Ливи го огледа озадачено. - Окървавен, но...

- Малко парабатайска магия - обясни Джулс. - В началото не действаха, но после се получи. Съжалявам, че ви уплашихме.

- Тук прилича на шантава научна лаборатория. - По лицето на Ливи се разля облекчение. - Кой те простреля всъщност?

- Дълга история - отвърна Джулс. - Как дойдохте до тук? Да не си шофирала?

Още една глава се появи до тази на Ливи. Беше Марк, чиято руса коса приличаше на ореол на магическата светлина.

- Дойде с мен - обяви той. - На гърба на елфически жребец.

- Какво? Но... но твоят елфически жребец беше разкъсан от демони!

- Съществуват толкова елфически жребци, колкото и ездачи. - Марк изглеждаше доволен, че може да бъде толкова загадъчен. - Не съм казал, че беше моят елфически жребец. Просто един елфически жребец.

Лицето на Марк изчезна и преди Ема да успее да прецени къде е отишъл, вратата зад Джулиън се отвори. Марк се пъхна вътре, вдигна по-малкия си брат и го изнесе от колата.

- Какво...? - Ема грабна стилито си и побърза да излезе след тях.

На паркинга стояха две фигури, осветени от фаровете на един мотоциклет. Всъщност целият мотоциклет сияеше. Не беше моторът на Марк - този беше черен, с нарисувани върху шасито рога.

- Джулс? - Пребледнял и уплашен, Тай гледаше как Джулиън се освободи от Марк и подръпна раздраните останки от фланелката си.

Кристина побърза да отиде при Ема, докато Джулиън се обръщаше към по-малкия си брат.

- Всичко е наред, Тай. Добре съм.

- Но ти си облян в кръв. - Тай не го поглеждаше направо, ала Ема не можеше да не се зачуди дали не се бе върнал назад във времето, към Тъмната война и спомените за реките от кръв и гибелта около него. - Има само известно количество кръв, което можеш да изгубиш, преди...

- Ще си сложа няколко руни за възстановяване на кръвта - отвърна Джулиън. - Не забравяй, че сме ловци на сенки, Тай. Можем да понесем много.

- Ти също цялата си в кръв - прошепна Кристина на Ема и като свали якето си, го преметна през раменете й и го закопча, скривайки окървавеното й потниче. След това прокара пръсти през косата й и я погледна притеснено. - Сигурна ли си, че не си ранена?

- Кръвта е на Джулиън - промълви Ема и Кристина я притегли в прегръдките си със задавен звук. Помилва я по гърба, а Ема се вкопчи отчаяно в нея и в този миг реши, че ако някой някога се опита да нарани Кристина, тя ще го направи на пух и прах и ще построи смешни замъци от пясък от останките му.