Лейди Полунощ [bg]

Кристина се поколеба за миг, кръв нахлу в лицето й, но беше очевидно, че Марк не бе докосван против волята му. Беше заровил ръце в косата на Кийрън и го целуваше така яростно, сякаш умираше от жажда. Телата им бяха плътно долепени, ала въпреки това ръцете на Кийрън бяха обвили кръста Марк и се движеха неспокойно, отчаяно, сякаш би могъл да го притегли още по-близо до себе си. А после се вдигнаха нагоре и смъкнаха якето на Марк от раменете му, за да помилват кожата над яката му. От гърлото му се откъсна ниско стенание, като вик на скръб, и той се отдръпна.

Взираше се в Марк с жаден, безнадежден поглед. Никога досега Кристина не бе виждала елф толкова много да прилича на човек. Марк отвърна на погледа му, а широко отворените му очи грееха на лунната светлина. Споделен поглед на обич, копнеж и ужасяваща тъга. То бе прекалено много. Отдавна бе прекалено много - Кристина знаеше, че не бива да ги гледа, ала не бе могла да спре, смесица от шок и заплененост я бяха приковали на мястото й.

И копнеж. Имаше и копнеж. Дали за Марк, или за двамата, или просто при мисълта да жадуваш някого толкова силно, тя не бе сигурна. Дръпна се назад с разтуптяно сърце и тъкмо се канеше да затвори вратата зад себе си...

...когато целият паркинг бе облян от ярка светлина. Една кола се показа иззад ъгъла и навлезе в него. От прозорците ехтеше музика, през която Кристина долови гласовете на Ема и Джулиън.

Погледът й се стрелна обратно към Марк и Кийрън, ала Кийрън беше изчезнал, сянка сред сенките, а Марк се навеждаше, за да вдигне якето си, докато Ема и останалите излизаха от колата.

Кристина затвори вратата. Чу как Ема пита за нея, чу как Марк й отговори, че си е влязла. Звучеше нехайно, съвсем спокоен, сякаш нищо не се беше случило.

Ала беше тъкмо обратното.

Кристина се бе запитала, когато той бе погледнал в очите й и бе казал, че в Дивия лов си принуден да се оправяш без огледала, в чии ли очи се бе оглеждал през всички тези години.

Сега вече знаеше.