Лейди Полунощ [bg]

И това й харесваше.

- Милейди - каза Марк, когато стъпалата й докоснаха пясъка.

Крайчетата на устните й подскочиха.

- Звучи толкова формално.

- Елфите обичат формалностите - съгласи се той. - Благодаря ти, че се върна заедно с мен. Не беше нужно да го правиш.

- Стори ми се, че не искаш да бъдеш сам - отвърна Кристина. От пустинята подухваше лек ветрец, раздвижваше пясъка и повдигаше подстриганата му коса от лицето. Подкъсена, тя приличаше на ореол, толкова бледоруса, че изглеждаше сребърна.

- Ти виждаш много неща. - Очите му се взряха в нея и Кристина се зачуди как ли бе изглеждал, докато и двете му очи бяха синьо-зелените очи на семейство Блекторн. Зачуди се дали причудливостта им сега прибавяше към красотата му.

- Когато никой от хората, които познаваш, не казва истината, се научаваш да виждаш под повърхността - отвърна тя и си помисли за майка си и жълтите цветове на рози.

- Да. Разбира се, аз идвам от място, където всички казват истината, независимо колко е ужасна.

- Липсва ли ти това от царството на феите? - попита Кристина. - Това, че там никой не лъже?

- Защо мислиш, че царството на феите ми липсва?

- Сърцето ти не е изцяло тук - отвърна Кристина. - И ми се струва, че не само познатото те тегли назад. Каза, че там си се чувствал свободен... но освен това спомена, че са издълбали руни на гърба ти. Опитвам се да разбера как би могло да ти липсва подобно нещо.

- Това беше в Двора на тъмните феи, не в Дивия лов - обясни Марк. - Пък и не мога да говоря за онова, което ми липсва. Не мога да говоря за Лова, не и наистина. Забранено ми е.

- Това е ужасно. Как би могъл да направиш избор, когато нямаш право да говориш за него.

- Светът е ужасен - глухо каза Марк. - Някои се оказват повлечени в бездните му и се удавят в тях, а някои се извисяват и издигат и други със себе си. Ала те са малцина. Не всеки може да бъде Джулиън.

- Джулиън? - учуди се Кристина. - Но аз мислех, че може би дори не го харесваш. Мислех...

- Мислеше? - Сребристите му вежди подскочиха.

- Мислех, че не харесваш никого от нас - довърши тя смутено. Стори й се глупаво да го каже, ала лицето на Марк омекна. Той улови ръката й и плъзна пръсти по дланта й. По тялото й се разля тръпка - докосването му беше като електричество.

- Аз те харесвам - каза той. - Кристина Мендоса Росалес. Харесвам те страшно много.

Приведе се към нея и ето че очите му бяха всичко, което тя виждаше, синьо и златно...

- Марк Блекторн. - Разнеслият се глас беше остър, отсечен. Кристина и Марк се обърнаха рязко.

Високият елфически воин, който бе довел Марк в Института, стоеше пред тях, сякаш просто бе изникнал от черно-белия пясък и небето. Самият той изглеждаше черно-бял, косата му с цвят на мастило се извиваше мрачно около слепоочията му. Сребърното му око сияеше на лунната светлина, черното приличаше на ирис без зеница. Носеше сиви туника и панталон, а в колана му бяха втъкнати ками. Беше нечовешки прекрасен, като статуя.

- Кийрън - каза Марк, изпускайки сепнато дъха си. - Но аз...