![Лейди Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/6/lejdi-polunoshch-bg-download.jpg)
Лейди Полунощ [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571550
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лейди Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Междувременно Ливи се беше приближила до Тай и го държеше за ръка, шепнейки му, че кръвта е просто кръв, че Джулиън не е ранен сериозно и че всичко е наред. Тай дишаше учестено, а пръстите му ту се свиваха, ту се разпускаха около дланта на Ливи.
- Вземи. - Марк свали синята си тениска, под която носеше още една, само че сива. Джулиън примига насреща му. -Подобаващо облекло. - Той подаде дрехата на брат си.
- Защо носиш две фланелки една върху друга? - попита Ливи, разсеяла се за малко.
- В случай че едната бъде открадната - обясни Марк така, сякаш това бе най-нормалното нещо на света. Всички го зяпнаха за миг, дори Джулиън, който бе свалил останките от своята тениска и бе нахлузил тази на брат си.
- Благодаря - каза той, издърпвайки я над колана си, след което метна парчетата от своята върху контейнера за боклук.
Марк изглеждаше доволен и - както Ема осъзна със закъснение - различен. Косата му вече не стигаше чак до раменете - подкъсена, тя се къдреше около ушите му. Това го правеше да изглежда едновременно по-млад и по-съвременен, по намясто в дънките и ботушите си.
Правеше го да прилича на ловец на сенки.
Марк я погледна. В очите му Ема все така виждаше вятъра и звездите, и безбрежно море от облаци. Необузданост и свобода. Зачуди се колко ли дълбоко стигаше преобразяването му обратно в ловец на сенки. Колко дълбоко би могло да стигне изобщо.
Тя докосна главата си.
- Вие ми се свят.
- Нуждаеш се от храна. - Ливи улови ръката й. - Всички се нуждаем. Никой от нас не е вечерял, а на теб, Джулс, ти е забранено да готвиш днес. Да отидем в „Кантър", да си вземем нещо за хапване и да решим какъв ще бъде следващият ни ход.
Всичко в „Кантър" беше жълто - стените, сепаретата, дори по-голямата част от храната беше жълта. Не че Ема имаше нещо против - посещаваше „Кантър" от четиригодишна, когато идваше с родителите си за палачинки с парченца шоколад и пържени филийки.
Насядаха в едно сепаре в ъгъла и в продължение на няколко минути всичко бе съвсем обикновено: сервитьорката (висока жена със сива коса) се появи с купчинка ламинирани менюта; Ливи и Тай си поръчаха еднакви неща, а Кристина попита тихичко Ема какво е matzi brei21. Бяха се сбутали в сепарето и Ема се бе оказала притисната до Джулиън, който все още й се струваше горещ, сякаш иратцето още действаше в тялото му
Освен това чувствителността на кожата й бе изострена до краен предел, сякаш би подскочила или изкрещяла в мига, в който някой я докосне. И наистина едва не изпищя, когато сервитьорката се върна да вземе поръчката им. Тя просто гледаше разсеяно, докато Джулиън не й поръча гофрети и топъл шоколад, след което върна менюто на сервитьорката и я погледна разтревожено.
Д-О-Б-Р-Е Л-И С-И? -
написа той на гърба й.
Ема кимна и посегна към пластмасовата си чаша с вода в същия миг, в който Марк се усмихна на сервитьорката и си поръча чиния ягоди.
Жената, на чиято табелка с името пишеше ДЖИЙН, примига насреща му.
- Това го няма в менюто.
- Но има ягоди - отвърна Марк. - Видях и чинии, разнасяни напред-назад. Логично е да може да поставите ягодите върху една чиния и да ми я донесете.
Джийн го зяпна.
- Прав е - обади се Тай. - Ягодите се предлагат към няколко ястия. Несъмнено може да ги отделите.
- Чиния с ягоди - повтори Джийн.
- Ако може - в купичка - помоли Марк, поглеждайки я очарователно. - От много години не съм се хранил обилно с това, което искам, прекрасна лейди, и чиния с ягоди е всичко, което бих желал.
Джийн изглеждаше позамаяна.
- Добре - отвърна тя и изчезна заедно с менютата.
- Марк - каза Джулиън. - Наистина ли беше нужно?
-Кое?
- Не е задължително да говориш като в средновековна елфическа поема. През половината от времето звучиш съвсем нормално. Май трябва да обсъдим как да не се набиваш в очи.
- То е по-силно от мен - подсмихна се Марк. - У мунданите има нещо...
- Трябва да се държиш малко повече като нормално човешко същество - настоя Джулс. - Когато сме на обществено място.
- Не е нужно да се държиш нормално - обади се Тай рязко.
- Докато влизахме, се бутна в един уличен телефон и каза: „Извинете, госпожице" - изтъкна Джулиън.
- Възпитано е да се извиниш - отвърна Марк с все същата усмивчица.
- Не и на неодушевени предмети.
- Достатъчно - обяви Ема и им разказа набързо за онова, което се бе разиграло в къщата на Станли Уелс, включително и за тялото на Ава и загадъчната фигура на покрива.
- Значи, е била мъртва, но не като при останалите убийства? - попита Ливи, мръщейки се. - Не изглежда да има връзка, няма никакви надписи по тялото, а и то е било захвърлено в собствения й басейн, а не върху лей-линия...