![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
А Протал не спираше:
— Знаем и че изпитанието чрез ломилиалор е безпогрешно… стига подложеният на него да не е далеч по-силен от онзи, който го проверява.
— Но и Презиращия знае! — сопна се Осондрея. — Защо да не е научил, че един Необвързан живее и трупа знания в Анделейн? Може да е подготвил тази история и да те е накарал да я научиш. И ако е постъпил така — продължи тя неприветливо, — значи тъкмо скритото от теб би показало лъжовността й. Защо хайрбранд от дървено поселище е поискал да те подложи на изпитание? И как протече изпитанието? Какво е настроило враждебно към теб Атиаран? Страх те е да отговориш, защото ще прозрем кроежите на Презиращия.
Протал изхриптя властно:
— Томас Ковенант, трябва да ни покажеш, че говориш истината.
— Да ви покажа ли? — изпъшка Томас.
— Докажи ни, че можем да ти се доверим. Ти предвещаваш погибел за нас. В това вярваме. Но може би мисията ти е да ни отклониш от действената защита на Земята. Дай ни някакъв знак, Невернико.
Томас чувстваше как съновидението се затяга около него и не е по силите му да го разкъса, преди то да му отнеме дори желанието за надежда или свободен избор. Стана — искаше да посрещне решаващите мигове прав. В последен опит да се измъкне каза прегракнало на Сол по сърцето:
— Кажи им — Атиаран винеше себе си за злощастния край на Празника, защото пренебрегна предвестието за злото. Кажи им!
Впери пламтящ поглед във Великана, заставяйки го да подкрепи последния му шанс да не затъне в съня. След тежко мълчание Сол по сърцето изрече:
— Моят приятел Томас Ковенант казва истината… посвоему. Атиаран, спътницата на Трел, мислеше искрено най-лошото за себе си.
— И какво от това?! — озъби се Осондрея. — Може да се е обвинявала, че го е завела на Празника… и му е позволила… Нейната болка не го оправдава.
Протал също не отстъпваше:
— Дай ни знак, Ковенант. Време е да отсъдим. Трябва да избереш между Земята и Презиращия.
„Ковенант, помогни им!…“
— Не! — избълва той продрано и се извъртя към Върховния владетел. — Не беше моя вината. Не виждате ли, че Гад иска точно това от вас?
Протал се надигна и опря жезъла си в пода. В тази поза силата му като че нарастваше.
— Не, не виждам. Ти си затворен за мен. Искаш да ти вярваме, но отказваш да покажеш, че си достоен за доверие. Не. Изисквам от теб да дадеш знак. Аз съм Протал, син на Дуилиън, Върховен владетел по избор на Съвета. Настоявам.
Времето на колебание се проточи. Томас сведе очи към вдлъбнатината с грейвлинг. „Ковенант, помогни им!“ Припомни си със стон как Атиаран плати прескъпо, за да стои той на това място. „Нейната болка не го оправдава.“ Чуваше и Банор: „Две хилядолетия. Живот или смърт. Ние не знаем“. Но в огнените камъни виждаше лицето на жена си. „Джоан! Нима болното тяло е по-важно от всичко друго?“
Той отвори ризата си, сякаш искаше да разголи сърцето си. Измъкна със замах пръстена от парчето лепка, нахлузи го на безименния си пръст и вдигна левия си юмрук, все едно предизвикваше околните. Но у него нямаше гняв.
— Не мога да го използвам! — извика с покруса, сякаш пръстенът още беше символ на брака, а не талисман на необузданата магия. — Аз съм прокажен!
Грижовниците и Гарт замръзнаха. Протал тръсна глава като човек, опитващ да се събуди за пръв път в живота си. Озарението плъзна като приливна вълна по лицето на Морам, той скочи вдървено от трона. Благодарно ухилен, Сол по сърцето също стана. Осондрея пристъпи до Морам, но в нейните очи нямаше облекчение. Томас виждаше как тя се промъква през гъмжилото на объркването към същността на разкритието… и си повтаря: „Да спаси или да обрече, да спаси или да обрече…“. Само тя сред Владетелите май разбираше, че и този знак не е достатъчен.
Накрая Върховният владетел се овладя.
— Най-сетне знаем как да те почетем — въздъхна той. — Надвладетел Томас Ковенант, Неверник и носител на бяло злато, добре дошъл при нас и бъди верен. Прости ни — не знаехме. На теб се пада необузданата магия, която руши мира. А могъществото винаги е страховито.
Владетелите поздравиха Томас с жест, в който някак се съчетаваха и призоваване, и стремеж да се предпазят, после подхванаха в един глас речитатив: