![Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/4/chervena-mgla-bg-download.jpg)
Червена мъгла [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #19
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-451-2
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:
Каквото и да е убило Катлийн и Джейми и да е отровило Дон Кинкейд — ако предположим, че е същата отрова — то действа сравнително бързо. Спира храносмилането и възпрепятства дишането. Нещо, което парализира. В храна или напитка. Спомням си как изглеждаше Джейми, преди да си тръгна в един сутринта. Клепачите й бяха натежали. Говореше завалено, със затруднение. Зениците й бяха разширени. Предположих, че е изморена и пияна, но хапчетата против киселини на плота показват, че е имала проблеми със стомаха, както и Катлийн Лоулър, ако жената в отсрещната килия казваше истината.
— Те вече обработват всичките ни местопрестъпления, защото ги обучиха в центъра по антропология в Ноксвил, където е моргата за студенти… — казва полицай Харли.
Младежът говори неуморно, но аз почти не го слушам. Продължавам да гледам навън към разлюлените от вятъра дървета и фаровете на колите по улицата. После се появява ландроувърът.
— Всички следователи от ФБР — Джорджия са обучени там, което означава, че вероятно разполагаме с най-способните хора в целите Съединени щати — хвали се полицай Харли, сякаш изобщо не се притеснява от трупа на леглото и не осъзнава чудовищността на случилото се.
Полицаят не е познавал Джейми Бъргър. Няма представа коя е, кои сме ние и какво ни свързва. Усещам, че нещо се променя у мен, докато Колин паркира и загася фаровете. Обзема ме спокойствие и чувство за отдалеченост, както става винаги, когато ми се струпват много неприятности, но трябва да се справя делово с тях. Знам какво предстои и пъхвам ръце в джобовете на панталона си. Представям си силуета на Джейми зад прозореца на тази стая снощи.
С Марино седяхме в буса на улицата, а сянката й се движеше напред-назад, сякаш Джейми се разхождаше нервно. После се е съблякла. Дрехите й от снощи са на стола до скрина, като' че ли ги е метнала там небрежно — типично за човек, който е пиян, разстроен, бърза или не се чувства добре. Облякла е виненочервения халат, с който е щяла да умре, и ни е гледала през прозореца на всекидневната. Но ние не знаехме. Нямах представа какво е станало, както и за ролята, която вероятно бях изиграла.
26
Отдръпвам се от прозореца. Скованата, неестествена поза на Джейми не се е променила.
Биологичното й съществуване приключи, а плътта и кръвта й са започнали да се разпадат като декори, съборени след представлението. Няма я. И нищо не може да поправи това. Сега трябва да се занимаваме с останалото, а аз знам как да се справя и съм силно мотивирана да помогна. Но има сериозни усложнения.
— Няма да докосвам нищо, освен ако не ми бъде наредено — казвам на полицай Харли. — Доктор Дънгейт тъкмо пристигна, но вие трябва да останете тук. А ако отида в друга част на апартамента, ще трябва да сте с мен — напомням му отново. — Налага се през цялото време да бъда придружавана от вас или следовател Чанг, а вие трябва да можете да се закълнете в това.
— Да, госпожо — отговаря той, вторачен в мен, сякаш не може да разбере напълно какво бих могла да направя, което да изисква от него да ме наблюдава или пък да се заклева.
— Бях тук снощи. Не в тази стая, но в апартамента. Вероятно аз съм последният човек, който я е видял жива.
— Това е проблемът при нашата работа — отговаря той и се обляга на вратата, а коланът му изстъргва по дървото. — Никога не знаеш с кого ще се сблъскаш. Случвало ми се е да пристигна на местопрестъпление и да се окаже, че познавам жертвата. Наскоро се оказа, че един тип, убит на мотора си, е мой бивш съученик. Странна работа.
Импулсът ми е да разместя трупа, да го покрия, да наглася Джейми в поза, в която да не е изкривена неудобно, а ръцете и главата й да не висят от леглото. Лицето и вратът й са тъмночервени, горните й зъби са оголени, едното й око е затворено, а другото прилича на цепка. Смъртта се подиграва с красотата на Джейми Бъргър, изкривявайки я гротескно, и не искам Луси да я види, дори на снимка. Забелязвам отново преобърнатата чаша и празното зарядно устройство на телефона. Смъквам се на пода, за да огледам, и откривам слушалката на няколко сантиметра под леглото, сякаш Джейми се е опитвала да я вземе и я съборила от шкафчето. Не я вземам. Не докосвам нищо.
— Бях във всекидневната и кухнята от девет часа снощи до около един сутринта — казвам на полицай Харли. — Ходих веднъж и в тоалетната за гости. Докоснах доста неща, докато бях тук. Документи, предмети в кухнята. Ще уведомя следовател Чанг.