Истинската история за носа на Пинокио [bg]

До там той отиде пеша, а когато легна на широката, облицована с кожа масажна кушетка, промени обичайната си програма и я извърши в обратен ред. „Вероятно е от силно подправената храна и всички пикантни сосове“, реши Бекстрьом, когато той избра да започне с ездата на салама и да завърши с отпускащото въздействие на масажа ѝ върху мускулите и ставите му. Към края на ездата малката Петък започна да мърмори несвързано със затворени очи, а когато настъпи моментът, тя показа бялото на очите си и просто изкрещя. Всичко това на полски, което за един истински швед като него си беше чисто бръщолевене.

„В действителност тя трябва да ми плаща, като се имат предвид всички звуци, които трябва да изтърпявам“, помисли си Бекстрьом, докато пъхаше обратно щипката с банкнотите в джоба си и излизаше на улицата, за да се върне у дома си и да изпълни третата точка от натоварената си програма.

След тричасова дрямка той се събуди. Свеж като репичка и с мисъл, ясна като кристал. След това той посвети цял час на вземането на душ, мазането с ароматни помади, а накрая много грижливо се облече.

После провери крайния резултат в огледалото в антрето си, кимна одобрително на това, което видя, повика такси по телефона, наля си едно за из път — този път не си взе таблетки за смучене — и се отправи към ресторанта, където щеше да вечеря със стария си познат Йегура. Щом часовникът удари осем, той влезе във фоайето на сутерена на Операта, без съмнение най-изисканият ресторант в Швеция. „Никакво разточителство — каза си Бекстрьом. — Ще бъде една обикновена вечеря от три блюда.“ А всичките му ограничени и банкрутирали колеги сега седяха пред телевизорите си, в компанията на намусените си вещици, слабоумните си деца, кутии от пица, царевични пръчици и изветряла бира.