Игра на милиарди [bg]

— Я пак? Помислих си, че каза шест процента.

— Шест за деветдесет. Това е двадесет и четири процента на годишна база.

— Мога да смятам, благодаря ти. Ето аз какво си мисля. Десет процента за тридесет дни.

— Тридесет милиона на месец. Това е сто и двадесет процента на годишна база.

— Какво ти пука? Ти си геният, който ще направи цяло състояние, когато китайците изненадат целия свят и решат да обезценят юана.

Астър се усмихна на себе си. Лихварството беше живо и оперираше на дневна светлина в Сентръл Парк Уест.

— Можеш ли да ми преведеш парите по сметката до три утре?

— Мога да ти ги преведа в девет сутринта. Боби протегна ръка.

— Дадено.

Стайнмец го огледа. Усмихна му се лукаво и Астър си помисли, знаех си, че е прекалено лесно.

— Още нещо. Искам да ме помолиш мило.

— Току-що го сторих.

Домакинът гаврътна остатъка от водката си.

— На това ли му викаш мило? Мисля си да ми паднеш на коляно.

— Моля?

— Падай на килима. — Стайнмец се олюля и Боби осъзна, че е пиян.

— Стига толкова, Джак. Имаме ли сделка, или не?

— Всъщност на две колена. Искам да те видя да пълзиш.

— Бъди сериозен.

Стайнмец сложи ръце на раменете на Астър и се опита да го натисне надолу.

— Пълзи.

Боби го удари. Не знаеше откъде му дойде, но пръстите го заболяха, а домакинът се просна на дивана си, от устата му потече кръв.

— Това е нападение — развика се Стайнмец, от устата му летеше слюнка, опитваше се да се изправи на крака.

— Всъщност е побой. Арестувай ме.

Домакинът го нападна и Астър го бутна на една страна, изпращайки го върху масичката за кафе. Наведе се, за да му помогне, но мъжът отказа помощта му.

— Къде ще отидеш сега? Предложих ти сделка. Свършен си, Астър. Чуваш ли ме? Свършен си.

— Да, знам — отвърна Боби.

Тръгна си, преди да удари Стайнмец още веднъж.