Кестеновия човек [bg]

— Но в началото, когато мачетето е открито, вие сте твърдял, че никога не сте го виждали преди. Че някой трябва да го е оставил в гаража ви на рафта до колата. И само на един от следващите разпити признавате, че мачетето е ваше.

— Да, точно така, но лекарите обясниха, че така се проявява болестта. Пациент с параноидна шизофрения трансформира реалността.

— Значи нямате представа кой би могъл да ви подхвърли мачете, ако изобщо го е подхвърлил?

— Не, никой не го е подхвърлил… сам го поставих там. Не, трудно ми е да отговарям на подобни въпроси.

Бекер гледа несигурно към вратата, сякаш иска да се измъкне. Хес обаче се навежда през масата към него и се опитва да привлече погледа му:

— Линус, отговорите ти са чудесни. Но бих искал да знам дали някой е бил с вас през този период. Някой, който е знаел как се чувстваш тогава. На когото сте се доверявали, с когото сте се запознавали случайно или сте си кореспондирали в социалните мрежи или…

— Не, не е имало никой. Не разбирам какво искате от мен. Трябва да се върна в отделението…

— Не се притеснявайте, Линус, успокойте се. Ако малко можете да ми помогнете, мисля, че ще успеем да разберем какво наистина се е случило в този ден. И ще разберем какво точно се е случило с Кристин Хартунг.

Линус Бекер, който е готов да стане, гледа несигурно към Хес.

— Така ли мислите?

— Да, абсолютно съм сигурен в това. Просто ми кажете с кого сте били в контакт тогава.

Хес не изпуска поглед от него. И за миг на наивното, изплашено лице на Бекер се появява израз на съгласие, но изведнъж се разтяга в широка усмивка.

Линус избухва в смях. Хес и Тулин се взират с недоумение в дребното човече, което се опитва да спре смеха си. Когато Бекер се връща към разговора, изглежда сякаш е свалил маската: по лицето му вече няма и следа от несигурност или тревожност.

— Защо не ме попиташ какво всъщност искаш да знаеш?

— Какво имате предвид?

— Какво имате предвид? С широко отворени очи и подигравателна усмивка, Линус Бекер имитира Хес. — Вие се интересувате защо съм признал, въпреки че според вас не съм извършил никакво престъпление.

Тулин поглежда Бекер: тя е изумена от промяната му. Той очевидно е напълно луд и дори желае да се обади на главния лекар, за да види какъв напредък са постигнали в действителност при лечението на пациента. Хес се опитва да запази хладнокръвието си.

— Добре. Защо признахте?

— Млъкни. За това ти плащат. Наистина ли ви изпратиха от Европол, за да получите изявление от мен, или просто ми показахте фалшива значка?

— Линус, не разбирам за какво говорите. Но ако не сте имали нищо общо със случая на Кристин Хартунг, не е късно да го заявите. И тогава със сигурност можем да ви помогнем и да върнем делото ви в съда за преразглеждане.

— Нямам нужда от помощ. Ако все още живеем в правно общество, ще се върна у дома не по-късно от Коледа. Или в краен случай, когато Кестеновият човек приключи с реколтата си.