Кестеновия човек [bg]

Глава 86

Портата се вдига бавно, но Хес не може да чака. И докато Тулин получава от служителят зад стъкло, вещите които бяха предали на входа, Марк се промъква през доста тясна пролука в не напълно вдигнатата порта и веднага се отправя към паркинга. Тулин го следва и в студения влажен вятър се чувства като затворник излязъл на свобода. Тя вдишва дълбоко, за да прогони спомените от срещата си с Линус Бекер.

Те буквално бяха изгонени от „принудителното” с ритник в задника. Спешно призованият главен лекар Вайланд поиска обяснение какво се е случило в стаята за посещение. А Линус Бекер изигра ролята си блестящо. С ужасен, изплашен вид той стоеше на дистанция от Хес и Тулин, сякаш го бяха подложили на психическо и физическо насилие. Той се оплака, че Хес го е нападнал и му е задавал странни въпроси за смъртта и убийствата, и докторът взе неговата страна. Нито Марк, нито Ная бяха помислили да запишат разговора с Бекер; обаче дори и да бяха помислили, те не биха могли да го направят, защото мобилните им телефони бяха оставени при охраната на входа. Следователно беше напълно безполезно да се опровергават твърденията на Бекер. Да, пътуването до „принудително“ завърши с пълна катастрофа и докато Тулин вървеше до колата под дъжда и слушаше телефонния си секретар, настроението й изобщо не се подобри. Оказа се, че през времето, прекарано в специализираната болница, бе получила седем обаждания и след като прочете първото съобщение, ускори темпото.

— Трябва да се върнем в министерството. Момчетата са намерили случаи, които трябва да бъдат проверени.

Ная отваря колата с дистанционното, но Хес все още стои под дъжда.

— Нямаме нужда да ходим в министерството. Няма да намерим следи от него в случаите, до които престъпникът сам ни води. Не чу ли какво каза Бекер?

— Чух психопата да дрънка подготвена реч и видях как се побъркваш. Само това.

Тулин отваря вратата, качва се в колата и хвърля пистолета на Хес и другите неща на седалката до него. Тя поглежда часовника на таблото и осъзнава, че ще се върнат в града по тъмно, и отново ще трябва да помоли дядо си да остане с Ле вечерта. Хес почти няма време да сложи крак на пода до предната седалка, когато тя стартира двигателя и завива на пътя.

— Бекер знаеше, че ще дойдем. Той е чакал това, откакто е осъден. Знае кого търсим — казва Хес и затръшва вратата.

— Не, той нищо не знае. Бекер е просто извратеняк, който чете в телетекста. Той просто ни провокира и ни води за носа, а ти му се върза. Какво, по дяволите, си мислиш?!

— Той знае кой я е отвлякъл.

— Няма такова нещо! Линус Бекер сам я е отвлякъл. Целият свят знае, че момичето е мъртво и погребано. И само ти още не си го разбрал. Защо дяволът би признал за убийство, ако не го е извършил?

— А това, че изведнъж е разбрал кой го е направил. Този, чиято вина той с готовност поема върху себе си, защото в болната му глава се е загнездила мисълта, че е станал част от велик план. Някой, на когото се е възхищавал, когото е наблюдавал. Кого е гледал Линус Бекер?