Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дама, поп, асо, шпионин [bg]
Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:

Студената война може да е мъртва, но не и в романите на Льо Каре, където темата все още изкушава читателския интерес. „Дама, поп, асо, шпионин“ — първият роман от знаменитата трилогия „Карла“, оглавила още с появата си списъка на бестселърите на в. „Ню Йорк Таймс“ — отдавна е станал класика в жанра и днес се смята за един от шедьоврите на шпионския трилър. Джордж Смайли, доскоро дясна ръка на бившия шеф на службите, е принуден да се оттегли, но не след дълго му е възложена важна мисия — да открие съветската къртица, проникнала в „Цирка“, най-висшия ешелон на британските разузнавателни служби. Като разчита само на своя опит и ум, както и на малка, доверена свита от свои хора, Смайли залага капан, за да залови предателя.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 152
Перейти на страницу:
* * *

Джери беше от онези изключително рядко срещащи се хора, идеалният свидетел. Той нямаше фантазия, нямаше злоба, нямаше лично мнение. Просто каза, че работата е подозрителна. Не му излизала от ума и като се замислял, оттогава не бил говорил с Тоби.

— Нали разбираш, само тази картичка — „Весела Коледа, Тоби“ и картинка на Ледънхол Стрийт в снега. — Той се загледа във вентилатора с объркано изражение. — Нищо особено няма в Ледънхол Стрийт, нали, старче? Няма нито тайна квартира, нито явка, нито нищо, нали така?

— Поне на мене не ми е известно — засмя се Смайли.

— Не можех да разбера защо е избрал Ледънхол Стрийт за коледна картичка. Много е странно, не мислиш ли?

Смайли предположи, че може би просто е търсел заснежен лондонски пейзаж; в много отношения Тоби все пак си е чужденец.

— Странен начин да поддържаш връзка, бих казал. Редовно ми изпращаше кашонче със скоч, като по часовник. — Джери се намръщи и отпи от чашата с „Круг“. — Не ми е проблем скочът — обясни той с онова объркване, което често замъгляваше прозренията в живота му, — мога и сам да си купувам уиски. Просто когато човек е извън играта, си мисли, че всяко нещо има смисъл и следователно подаръците са от значение, следиш ли ми мисълта?

Било миналата година, през декември. Ресторант „Спорт“ в Прага, каза Джери Уестърби, не бил от популярните заведения сред западните журналисти. Повечето от тях се навъртали в „Космо“ или „Интернешънъл“, надавайки ухо за някой слух и държейки се заедно, защото били доста нервни. Джери обаче ходел в „Спорт“ и откакто завел там вратаря Холотек след победата над „Татарите“, вече бил човек на бармана на име Станислав или просто Стан.

— Стан си живее царски. Прави каквото си иска. Направо можеш да решиш, че Чехословакия е свободна страна.

Ресторант, обясни той, означавало бар. А бар в Чехословакия означавало нощен клуб, което било странно. Смайли се съгласи, че сигурно е объркващо.

Както и да е, Джери винаги се ослушвал, когато ходел там, защото все пак си било Чехословакия, и един-два пъти бил давал на Тоби по някое сведение или пък го бил пускал по някоя следа.

— Дори да беше само търговия с валута или черна борса. Всичко наливаше вода в мелницата, според Тоб. Капка по капка — вир става, така поне казваше Тоб.

Точно така, съгласи се Смайли. Системата така работела.

— Тоб беше мозъкът, нали?

— Така е.

— Преди работех направо с Рой Бланд, да ти кажа. След това Рой го изстреляха нагоре и Тоб ме пое. Малко са изнервящи тия промени. Наздраве.

— От колко време работеше за Тоби, когато замина в онази командировка?

— Две години, не повече.

Настъпи пауза, докато пристигна храната, чашите с шампанско бяха напълнени отново, а Джери Уестърби разчупи с огромните си ръчища един пападам35 върху най-лютото къри в менюто, след което обилно го поля с тъмночервен сос. Сосът, каза той, му придавал особен вкус.

— Старият Хан го прави специално за мене — обясни той под секрет. — Пази го в дълбока тайна.

И така, продължи той, онази вечер в бара на Стан имало едно младо момче, подстригано на паница, с красиво момиче под ръка.

— Казах си: „Внимавай, Джери, моето момче, това е военна подстрижка“. Не е ли така?

— Така е — отвърна като ехо Смайли, мислейки си, че понякога и Джери е мозък.

Оказало се, че момчето било племенник на Стан и много се гордеело със своя английски: „Не е за вярване какво ще ти кажат хората, ако им дадеш възможност да се изфукат с езика си“. Той бил в отпуск от армията и се влюбил в това момиче, оставали му още осем дни и целият свят му бил приятел, включително Джери. Всъщност най-вече Джери, защото Джери плащал пиенето.

— Седим си значи всички заедно на голямата маса в ъгъла, студенти, хубавици, всички. Старият Стан е излязъл иззад бара и е дошъл при нас, а някакъв юнак разтяга акордеона. Кеф ти уют, кеф ти пиене, кеф ти шум.

Шумът бил особено важен, обясни Джери, защото му позволявал да си говори с момчето, без някой да им обръща внимание. Момчето седяло до Джери, когото си харесал от самото начало. С едната ръка прегръщал момичето, а с другата — Джери.

вернуться

35

Тънък и хрупкав индийски хляб, най-често от нахут или други бобови растения. — Б.пр.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)