Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Ще ги изпратя веднага щом закусим.

— Пратете ги веднага. Варените сливи ще почакат. Кралството не може да чака. Лорд Ренли е повел войската си по пътя на розите, а никой не знае кога лорд Станис ще отплава от Драконов камък.

Пицел примига.

— Ако милорд държи…

— Милорд държи.

— Тук съм, за да служа. — Майстерът се надигна тежко и служебната му верига тихо издрънча. Беше тежка вещ, дузина майстерски нашийници, преплетени и свързани един с друг, и украсени със скъпоценни камъни. И освен това на Тирион му се струваше, че халките от злато, сребро и платина далеч надвишават другите от по-прости метали.

Пицел се движеше толкова мудно, че на Тирион му остана време да довърши яйцето си и да опита от сливите — преварени и воднисти за вкуса му — преди плясъкът на криле да го подкани да стане. Видя тъмния силует на гарвана на фона на избледняващото утринно небе, обърна се и закрачи енергично към лабиринта от рафтове в другия край на стаята.

Майстерските лекове представляваха впечатляваща гледка: дузини стъкленици, запечатани с восък, стотици запушени с тапи шишенца, не по-малко бутилчици от млечно стъкло, безброй бурканчета с изсушени билки и всяко от тях — прилежно етикирано с изрядния почерк на самия Пицел. „Какъв подреден ум — помисли Тирион; и наистина, разгадаеше ли човек веднъж подредбата им, лесно беше да се увери, че всяко лекарство си е точно на мястото. — И колко интересни неща“. Забеляза сънна отвара и „нощна утехи“, маков сок и „очите на Лис“, „сива шапчица“ на прах, „вълче проклятие“ и „демонски танц“, отрова от гущер, вдовишка кръв…

Изправен на пръсти и изпънат нагоре, успя да се добере и издърпа от най-горния рафт едно малко прашно шишенце. След като прочете етикета, се усмихна и го пъхна в ръкава си.

Беше се върнал на масата и си белеше ново яйце, когато Великият майстер Пицел се смъкна тромаво по стълбата.

— И това свършихме, милорд. — Старецът се разположи отново на стола си. — Такова нещо… да, трябва да се свърши веднага, наистина… изключителна важност, казвате?

— О, да. — Тирин прецени, че кашата е твърде гъста и че й трябват масло и мед. Маслото и медът несъмнено рядко се намираха напоследък в Кралски чертог, макар че лорд Джилс ги снабдяваше добре в замъка. Половината храна, която ядяха в последно време, идваше или от неговите земи, или от владенията на лейди Танда. Росби и Стоукуорт се намираха недалече от града, на север, и все още бяха незасегнати от войната.

— Самият принц на Дорн значи. Мога ли да попитам…

— По-добре недейте.

— Както кажете. — Любопитството на Пицел беше така презряло, че Тирион почти го усещаше на вкус. — Може би… кралският съвет…

Тирион чукна с дървената лъжица по ръба на купата.

— Съветът съществува, за да съветва краля, майстер.

— Така е — отвърна Пицел. — А кралят…

— …е тринадесетгодишно момче. Аз говоря с неговия глас.

— Така е. Наистина. Ръката на самия крал. Но все пак… вашата премилостива сестра, нашата кралица регент, тя…

— …тя носи огромна тежест на прелестните си бели рамене. Не изпитвам желание да увеличавам тази тежест. А вие? — Тирион килна глава на една страна и изгледа питащо Великия майстер.