Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка

— Прекоси ума ми, докато гледах към уредите ви и се съсредоточавах.

— Искали сте да разберете нещо, предполагам, и нещо незабавно ви е помогнало, като в отговор е преминало през ума ви. Същия ефект имаме и при сънищата.

— Не. Това беше наяве.

— Как можете да го различите, Юрий? Аз не усетих нищо подобно. Предполагате ли, че някой друг го е почувствал?

— Не биха могли. Никой друг не се съсредоточаваше върху машината ви. Може би никой друг на кораба няма мозък достатъчно подобен на вашия, за да усеща на същата мозъчна вълна, така да се каже.

— Вие просто правите предположения. Освен това, какво означава тази фраза?

— Зелени полета ли? Шапиров има къща на село. Би могъл да си спомня зелените полета.

— Може би просто сте приели образа от него. А думите са ваши.

Конев се намръщи, замълча за малко, след това добави открито враждебно:

— Защо толкова силно се противопоставяте на възможността за приемане на съобщения?

— Защото се опарих, като съобщих за подобни възприятия — Морисън си позволи да отговори също толкова враждебно. — Дълго време ме осмиваха и станах предпазлив. Образът на жена и две деца не ни говори нищо. Нито пък фраза като „зелени полета“. Ако я съобщите, как ще обясните, че не образа или фразата не са ваши? Чуйте, Юрий, и най-неясния и непряк намек би бил полезен, само ако е свързан с квантово-релативистичната теория. Той би могъл да бъде съобщен. Всичко останало няма да е убедително, няма да предизвика вяра. Ще ни причини само болка. Казвам го от собствен опит.

— В такъв случай какво ще направите, ако чуете нещо съществено, нещо свързано с проекта ни, ще ни кажете ли? Няма ли да го премълчите?

— Защо трябва да го правя? Ако приема нещо свързано с физиката на миниатюризацията, не бих имал необходимата подготовка, за да го разбера. Ако го премълча, няма да имам никаква полза. А ако постигнем някакъв резултат, този компютър остава мой и се задейства от моята теория. Аз ще получа най-голямата част от почестите. Не бих го скрил, Юрий. Собствените ми интереси и научната ми чест не биха ми позволили да го направя. А вие?

— Разбира се, че ще споделя каквото и да усетя. Точно това правя сега.

— Нямам предвид „зелените полета“. Това е безсмислица. Да предположим, че почувствате нещо изключително важно, а аз не. Дали няма да ви дойде на ум, че тези знания са държавна тайна, както и самата миниатюризация? Бихте ли го съобщили с риск да си навлечете гнева на Централния координационен комитет.

Говореха си шепнешком, с допрени глави, но щом дочу ключовата дума Боранова наостри уши.

— С политика ли се занимавате, господа? — ледено попита тя.

— Обсъждаме възможната полза от уреда на Албърт, Наталия. Албърт мисли, че ако науча нещо важно от скептичните вълни на Шапиров, аз няма да му го съобщя под предлог, че е държавна тайна.

— Би могло да бъде — каза Боранова.

— Нуждаем се от сътрудничеството на Албърт. Машината и програмата са негови и съм сигурен, че знае как да работи с тях, така че да не ги използва максимално ефективно. Ако не е напълно сигурен в нашата честност и добронамереност, може да направи така, че да не приемем нищо. Бих искал да споделя с него всичко, което усетя, ако и той направи същото.