Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
Конев само сви рамене.
— Знаете ли — продължи Морисън, — при тези условия би било естествено умът на Шапиров да е изпълнен с мисли за семейството му, ако приемем вашето обяснение на онова, което мислите, че сте приели. Каква е вероятността да си мисли за някакви мистериозни добавки към миниатюризационната математика?
— Той беше физик. Дори семейството му стоеше на заден план. Ако от тези скептични вълни успеем да почувстваме някакви думи, те ще бъдат свързани с физиката.
— Така ли мислите?
— Сигурен съм.
Двамата замълчаха и няколко минути в кораба не се чуваше никакъв звук.
— Деминиатюризирах кораба до размерите на протеинова молекула — обяви Боранова — и спрях процеса.
— Всичко наред ли е, Наталия — попита миг по-късно Дежньов с необичайно напрежение в гърления си глас.
— Аркадий, самия факт, че можеш да зададеш този въпрос, е положителен отговор. Деминиатюризацията спря без произшествия.
Усмихна се, но на челото й ясно се виждаха блестящите капчици пот.
57.
Повърхността на глиалната клетка все още се простираше във всички посоки, доколкото можеше да се види в обсега на мътната светлина на корабните прожектори, но вида й се беше променил. Куполите и хребетите бяха се смалили до фина структура. Въжетата, които стърчаха от куполите, се бяха превърнали в конци, почти невидими при движението на кораба.
През повечето време вниманието на Морисън беше съсредоточено върху компютъра. Следеше да не би скептичните вълни да намалят интензивността си, но периодично поглеждаше и към панорамата навън.
От време на време над повърхността се издигаха типичните дендритни образувания на нервните клетки, дори едно от тях беше почти спомагателна глиална клетка. Те се разклоняваха, като дърво през зимата, издигайки се над клетъчната мембрана.
Дори спрямо новия, по-голям размер на кораба дендритите, излизащи от клетката изглеждаха големи. Приличаха на клоните на дърво, но бързо изтъняваха и очевидно бяха гъвкави. Тъй като им липсваше здравината на хрущялните влакна, те се полюшваха от завихрянията предизвикани от движението на кораба през междуклетъчната течност. При приближаването на кораба те се разлюляваха, така че на Дежньов рядко му се налагаше да завива, за да ги заобикаля. Отклоняваха се встрани и кораба минаваше на безопасно разстояние.
В непосредствена близост до клетката колагеновите нишки бяха по-малко. Поради по-големите размери на кораба те изглеждаха по-тънки и по-крехки. Дори веднъж Дежньов или не видя, че една от тях се изпречва точно пред кораба, или не й обърна внимание. Корабът премина покрай нея така, че тя се отърка в корпуса точно до мястото на Морисън. Стържещия удар го накара да се свие, но корабът изобщо не се повреди. Колагеновата нишка се огъна, скъса се и увисна. Морисън обърна глава и проследи с поглед скъсаното влакно, което след секунда изчезна назад.
Изглежда, че Боранова също я беше видяла и забелязвайки реакцията на Морисън заговори:
— Няма причини за безпокойство. В мозъка са разпръснати трилиони такива нишки, така че една повече или по-малко не променя нищо. Освен това те зарастват, дори в толкова силно повреден мозък като на бедния Шапиров.
— Предполагам, че сте права — каза Морисън, — но все пак не мога да не мисля, че разрушаваме без никакво право един безкрайно деликатен механизъм, който не е пригоден за технологично нашествие.
— Разбирам чувствата ви, но едва ли нещо в света, създадено от биологичен или геологичен процес, е предвидено за намесата на човека. Човечеството е сторило много злини на Земята и на живота, някои от тях съзнателно. Между другото, аз съм жадна. А вие?
— Определено — отвърна Морисън.
— В малката ниша под дясната ви ръка ще намерите чаша. Подайте ми я! — тя сипа вода и на останалите. — Има достатъчно вода, така че ако искате втора чаша, казвайте.
Дежньов погледна с неприязън към чашата с вода в ръката му, докато другата му ръка беше на управлението. Изсумтя и каза:
— Баща ми казваше: „Няма такава напитка «чиста вода», като се вземе предвид, че изчистващия фактор е алкохола.“
— Да, Аркадий — заяви Боранова. — Сигурна съм, че баща ти често е изчиствал водата си, но тук, на кораба, докато управлението е в твои ръце, ще се наложи да пиеш водата си непрочистена.
— На всички им се налага понякога да понасят лишения — отвърна Дежньов, изпразни чашата си и направи гримаса.
Вероятно вкусът на водата накара Калинина да търси нещо под краката си. Морисън не се досети веднага, че сега беше неин ред да уринира. Обърна глава към прозореца и зачака да види някоя друга откъсната колагенова нишка.