60.
Заповедта на Конев, а думите му очевидно бяха заповед, разгневи Морисън.
Показа възмущението си като забави отговора си за известно време. Продължи да наблюдава вътрешността на неврона, но не можа да различи нищо познато. Виждаха се нишки, усукани плочи, грамади с неопределен размер и неясна форма. Нещо повече. Имаше силното чувство, че има някаква скелетоподобна структура, която задържа по-големите обекти — органелите — на местата им, но кораба ги отминаваше с такава скорост, като че ли се участваха в състезания по спускане по река. Усещането за движение беше по-силно отколкото в кръвоносната система, тъй като имаше множество малки предмети, може би отломки, които се движеха заедно с тях. Имаше и големи обекти, които очевидно стояха на едно място, понеже бързо ги отминаваха.
— Вижте, Юрий — рече накрая Морисън, — движим се прекалено бързо и като че ли движението изкривява скептичните вълни.
— Да не сте луд? — изръмжа Конев. — Изобщо не се движим бързо. Просто се носим по вътрешноклетъчния поток, който осигурява преноса на малките молекули до органелите на клетката. По нормалните мащаби движението ни е много бавно. Изглежда бързо единствено по миниатюризираната скала. Трябва ли да ви уча на клетъчна физиология?
Морисън прехапа устни. Разбира се. Отново беше забравил за изкривяването на възприятията от миниатюризацията. И Конев отново беше напълно прав.
— Все пак вероятно ще бъде по-добре — Морисън се опита да спаси самочувствието си, — ако отново наподобим Д-глюкоза и се оставим на някой ензим. Обединеният размер ще ни забави и ще улесни приемането на вълните.
— Не е нужно да забавяме скоростта си. Истинската скорост на нервните импулси е най-малко два метра в секунда, а спрямо нашите размери — около седем пъти истинската скорост на светлината. Сравнена с нея нашата скорост, колкото и висока да изглежда, е незначителна. Дори да се движим със скоростта на ракета, за нервните импулси ще бъдем практически неподвижни.
Морисън вдигна ръце в знак, че се предава. Конев беше успял да го разгневи. Беше прекалено прав. Метна бърз поглед към Калинина с неприятното предчувствие, че може би го гледа с пренебрежение. Тя го гледаше сериозно, без следа от презрение. Всъщност тя сви рамене, като че ли искаше да каже: „Какво очаквате от един дивак?“
Морисън погледна през рамо към Боранова, която изглежда не бе обърнала внимание на разговора. Беше заета с уредите си. Морисън се учуди с какво би могла да се занимава, след като корабните двигатели бяха изключени и те просто се носеха по течението.
Що се отнася до Дежньов, той беше единствения член на екипажа, който наистина нямаше никаква работа в момента. Единственото, което правеше, бе да следи с едно око пътя пред тях, за евентуалното възникване на непредвидена ситуация.
— Хайде, Албърт — намеси се той, — изследвайте скептичните вълни и ни дайте някакъв отговор! Тогава ще можем да се махаме оттук. Сигурно е извънредно вълнуващо да се намираш в клетка, особено за онези, на които им харесва, но аз съм напълно убеден, че вече видях достатъчно. Баща ми казваше: „Най-вълнуващата част във всяко пътуване е прибирането у дома.“
— Аркадий! — каза Боранова.
— Да, Наталия?
— Остави си няколко думи и за утре — Морисън забеляза следа от усмивка по устните й.
— Разбира се, Наташа. Подозирам, че се опитваш да бъдеш саркастична, но ще направя както казваш.
Макар и да затвори устата си с подчертано тракване на зъбите, Дежньов започна да си тананика тихо някаква тъжна мелодия.
Бяха в кораба по-малко от пет часа, но като че ли бяха изминали дни, а може би и години. И все пак, за разлика от Аркадий и въпреки предишните си страхове, не се чувстваше готов да напусне тялото на Шапиров. Усещаше непреодолимо желание да изследва клетката и мислите му бяха съсредоточени върху тази възможност.
Калинина вероятно беше мислила за същото, тъй като каза с тих, самовглъбен глас:
— Какъв срам! Да сме първите хора, попаднали в най-сложната от живите клетки и да не направим нищо, за да я изследваме истински.
— Точно това… — започна Морисън, след това реши, че е по-добре да си мълчи и остави думите му да увиснат във въздуха.
