Част от секундата [Split Second - bg]

— И си сигурен, че става дума за същия Боб Скот? — попита Мишел.

— Абсолютно сигурен. Ако не беше онази стара заповед за арест, трудно щяхме да го издирим; буквално е потънал вдън земя.

— Все още ли възнамеряваш да идеш там? — попита Мишел.

— Намерихме благосклонен съдия от Тенеси, който ни издаде заповед за обиск. Ще посетим онова място, но под измислен предлог, защото не искам някой да бъде застрелян. А влезем ли веднъж, ще действаме според обстоятелствата. Малко е рисковано от правна гледна точка, но предполагам, че рискът е оправдан, ако успеем да арестуваме Скот и да спасим Бруно, преди да го сполети нещо. Ще оставим юристите да разплитат възела след това.

— Кога потегляш?

— Ще ни трябва известно време за подготовка, а е желателно да пристигнем там през деня. Не искам онзи смахнат тип да ни сметне за крадци и да открие огън. Пътят е четири-пет часа, тъй че потегляме утре рано. Още ли държите да дойдете?

— Да — каза Мишел, като се озърна към Кинг. — А може да открием там и още някого.

— Кого? — попита Паркс.

— Бивша студентка с натрупана стара омраза.

Мишел приключи разговора и разказа на Кинг за последния развой на събитията. После извади лист хартия и започна да отбелязва точка по точка.

— Добре, ето я гениалната ми теория номер две, която допуска, че Джорст не е замесен. Да я разгледаме стъпка по стъпка. Скот организира убийството на Ритър от Рамзи; той е вътрешният човек. Не знам с каква цел, може би за пари, може да е имал някаква тайна ненавист към Ритър. — Тя щракна с пръсти. — Чакай малко. Знам, че звучи безумно, но може би родителите на Скот са дали парите си на Ритър, докато е бил проповедник. Помниш ли какво каза Джорст за това? А когато проучвах миналото на Ритър, установих, че е бил много богат, най-вече заради „даренията“ за неговата църква — църква, представлявана във финансово отношение еднолично от него.

— И аз си мислех за това. Но за жалост фактите не потвърждават теорията. Работил съм със Скот години наред и знам миналото му. Родителите му починали, когато бил още малък. И не са имали пари, които да наследи.

Мишел се облегна назад с разочарована гримаса.

— Жалко, щеше да е чудесен мотив. Хей, а как ти се струва Сидни Морс? Неговите родители са били богати. Може да са си дали парите на Ритър. В такъв случай Морс би имал причини да се замеси в убийството.

— Не. Майката на Морс му е завещала парите си. Спомням си, че чух за това, когато той се включи в кампанията, защото тя почина приблизително по същото време. Така или иначе, вече знаем, че случаите с Ритър и Бруно са свързани по някакъв начин. Дори ако Сидни е имал нещо общо със смъртта на Ритър, не би могъл да участва в отвличането на Бруно. Освен ако го е зашеметил е топка за тенис.

— Добре, прав си. Да предположим все пак, че зад всичко стои Боб Скот. Това е първата част. Нека кажем, че са му платили, за да помогне при подготовката на убийството. Струвало му е кариерата — какво пък, тъй да бъде. Той напуска, отива да живее из пущинаците на Монтана и може би се побърква.