Част от секундата [Split Second - bg]

Двайсет минути след като Мишел си тръгна, Кинг се качи в лексуса и потегли към адвокатската си кантора. От години ходеше там по пет дни седмично, докато не откриха мъртвия Хауард Дженингс върху килима. Сега мястото му се струваше като чуждо, все едно влиза за пръв път. Беше студено и тъмно. Той включи лампите и отоплението, после огледа познатата обстановка. Тя бе реалното доказателство, че е успял да се измъкне от бездната след убийството на Ритър. И все пак, докато гледаше изящната картина на стената, плъзгаше длан по фината махагонова ламперия, съзерцаваше реда и покоя в кантората, които не отстъпваха на онези в хубавата му къща, той не изпита обичайното чувство на безметежност и успех в живота. По-скоро усещаше някаква пустота. Какво бе казала Мишел? Че домът му е студен и безжизнен? Че може би някога не е било така. Толкова ли се бе променил? Е, каза си той, бях принуден. Навлезеш ли в коварните завои на живота, или се приспособяваш, или сядаш край пътя и потъваш в самосъжаление.

Той се отправи към стаичката на долния етаж, където беше правната му библиотека. Макар че в днешно време повечето информационни материали бяха достъпни на компактдиск, Кинг все още обичаше да гледа истински книги по лавиците. Пристъпи до справочника „Мартиндейл-Хъбъл“, в който имаше данни за всички лицензирани юристи в страната, подредени по щати. Извади тома на Калифорния, щата, който за беда имаше най-многобройната адвокатска колегия. Макар да работеше бързо, той не успя да открие каквото търсеше и изведнъж разбра защо. Разполагаше с най-новата редакция на справочника. Може би щеше да срещне търсеното име в някое от по-старите издания. Имаше предвид определена дата, но къде да намери тогавашните данни? Само след миг сам си отговори. Трийсет и пет минути по-късно той спря на паркинга за посетители пред внушителния юридически факултет на Вирджинския университет, разположен в северната част на университетското градче. Отправи се към правната библиотека и завари там библиотекарката, с която бе работил и друг път, когато му трябваха материали, излизащи извън практическите или финансови възможности на една малка адвокатска кантора. Когато й каза какво търси, тя кимна.