![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
— Всичко е празно — изръмжа Паркс. — Пълен провал. Но съвсем наскоро тук наистина е имало хора и ще претърсим това място милиметър по милиметър.
Той отиде да разпредели екипи за обиска. Кинг огледа вътрешността на килията, после започна да осветява с фенерчето всяка пукнатина и изведнъж трепна, когато зърна нещо лъскаво. Той влезе, надникна под тясната кушетка, после попита Мишел:
— Имаш ли кърпичка?
Тя му подаде кърпичката си и той я използва, за да извади лъскавия предмет. Беше обица. Мишел разгледа находката.
— На Джоун е.
Кинг я погледна скептично.
— Откъде знаеш? Обица като обица.
— За мъжко око — да. Жените забелязват дрехите, косата, бижутата, ноктите и обувките, тоест почти всичко по тялото на друга жена. Мъжете обръщат внимание само на бюста и дупето, най-често именно в този ред, а понякога и на косата. Обицата е на Джоун; носеше я последния път, когато се видяхме.
— Значи е била тук.
— А сега я няма, което означава, че има голям шанс да е още жива — отбеляза Мишел.
— Може нарочно да я е изтървала — каза Кинг.
— Точно така. За да ни подскаже, че е била тук.
Докато Мишел отиваше да предаде обицата на Паркс, Кинг мина в съседната килия и зашари по стените с лъча на фенерчето. Претърси тясното помещение бавно и систематично, но не откри нищо съществено. Надникна под леглото и на ставане си удари главата. Надигна се, разтривайки удареното място, и забеляза, че е разместил тънкия дюшек. Наведе се да го оправи, преди да са му се скарали, че разбърква уликите.
И тогава го видя. Надписът беше отстрани на стената, точно където я закриваше ръбът на дюшека. Той се наведе и насочи лъча натам. Вероятно бе струвало много време и усилия да се издълбаят буквите в бетона без друг инструмент, освен може би нокът.
Докато четеше, нещо прещрака в главата му и той отново си спомни как джипът слизаше към хижата. Нещо казано от Кейт най-сетне почваше да придобива смисъл. Ако бе истина, всички те се заблуждаваха безнадеждно.
— Какво правиш?
Кинг се завъртя стреснато и видя Мишел да го наблюдава от прага.
— Правя се на Шерлок Холмс, но засега без успех — каза виновно той. Надникна през рамото й. — Как върви оттатък?
— Криминалистите летят насам с пълна скорост. Не вярвам нашето присъствие да им хареса.
— Разбрах намека. Защо не отидеш да кажеш на Паркс, че смятаме да се върнем в Райтсбърг? Ще го чакаме у дома.
Мишел хвърли поглед наоколо.
— Наистина се надявах днес да получим отговор на всичките си въпроси. Но вместо това открихме нови.
След като Мишел излезе, Кинг пак се обърна към стената, прочете надписа още веднъж и го запомни дума по дума. Поколеба се дали да не каже на другите, но накрая реши да ги остави да го открият сами. Ако не грешеше, този надпис променяше всичко.
62
На връщане към Райтсбърг Кинг бе мрачен и мълчалив — дотолкова, че накрая Мишел заряза опитите да го изтръгне от това настроение. Спряха пред къщата му.
— Отивам за малко до мотела да проверя някои неща — каза тя. — А сигурно трябва и да позвъня в службите. В края на краищата все още работя там.
— Добра идея — отвърна разсеяно Кинг, без да я поглежда.
— Ако се скъпиш да споделяш мислите си безплатно, готова съм да предложа двайсет цента. — Тя се усмихна и леко докосна ръката му. — Хайде, Шон, изплюй камъчето.
— Не съм сигурен дали мислите ми в момента струват и двайсет цента.
— Видя нещо там, нали?
— Сега не ми се говори, Мишел. Първо трябва да го обмисля.
— Добре, ти командваш парада — тросна се тя, явно засегната, че нейната помощ не го интересува.
— Чакай малко — каза Кинг. — Можеш да направиш нещо за мен. Имаш ли все още достъп до базата данни на службите?
— Мисля, че да. Помолих един приятел да потули документите за отстраняването ми. Всъщност, след като получих разрешение за отпуск, нямам представа в какво положение съм. Но мога да разбера веднага. Портативният ми компютър е в мотела; щом се включа, ще стане ясно. Какво искаш да знаеш? — Когато Кинг й каза, тя не скри изненадата си. — Какво общо има това?
— Може би нищо, а може и да обяснява всичко.
— Е, не ми се вярва да го има в базата данни на службите.
— Тогава потърси другаде. Ти си добър детектив.
— Не знам дали наистина мислиш така — каза Мишел. — Дотук грандиозните ми теории не донесоха резултат.
— Ако откриеш отговора на този въпрос, вече няма да се съмнявам.
Тя се качи в джипа.
— Между другото, имаш ли пистолет?
Кинг поклати глава.
— Така и не ми го върнаха.
Тя извади пистолета си от кобура и му го подаде.
— Дръж. Ако бях на твое място, щях да спя с него.