Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
— Ами Бруно? Каква връзка може да има Скот с него?
— Представи си, че е организирал заговора срещу Ритър, защото някога двамата с Рамзи са били приятели. Знам, че звучи смахнато. Скот е воювал във Виетнам, а Рамзи протестирал срещу войната, но и по-странни неща са се случвали. Може да са се срещнали на някоя демонстрация. Нали разбираш, по онова време Скот е отвратен от войната и спонтанно възприема идеите на Рамзи. Ако заедно с Арнолд Рамзи е организирал убийството на Ритър, може би познава и Кейт Рамзи. В такъв случай знае също, че Бруно е провалил кариерата на баща й със скалъпени обвинения, и по-късно разказва на Кейт за това. Кейт израства с омраза към Бруно, а сетне Скот отново се появява в картинката и двамата се обединяват, за да го отвлекат и да го накарат да си плати за стореното. Това би обяснило всичко.
— А човекът, който посетил Рамзи и когото Кейт чула да споменава името на Торнтън Джорст… ти твърдиш, че е бил Скот?
— Ако Кейт наистина е замесена — вече си говорихме за това, — може да е излъгала за името просто за да ни отклони от истината. Е, какво мислиш?
— Доста добра хипотеза.
— Смятам, че от нас ще излезе добър екип.
Кинг въздъхна дълбоко.
— А сега май остава само да чакаме какво ще ни донесе утрешният ден.
60
На следващата сутрин потеглиха призори с три автомобила. Паркс пътуваше с Кинг и Мишел, а в двата джипа зад тях се возеха мрачни федерални агенти с бронирани жилетки.
Кинг и Мишел бяха осведомили Паркс за новите си открития около Кейт Рамзи и за теорията на Мишел, че между отделните събития може да има връзка, макар и не много сигурна засега.
Паркс не изглеждаше убеден.
— Както е тръгнало, няма да се учудя, ако всичко пак се преобърне с главата надолу.
Докато закусваха в движение с кафе и бисквити, Паркс им изложи плана за атака.
— Ще маскираме единия от джиповете като кола на екип земемери и го пращаме към къщата. Един от нашите отива до вратата с папка документи, а другият в това време разтоварва жалони и прибори. Първият чука на вратата и щом му отворят, всички изскачат, въоръжени до зъби, и нахълтваме вътре. Ако не заварим никого, разбиваме вратата и изпълняваме заповедта за обиск. С малко повече късмет ще се разминем без пукотевица и си тръгваме живи и здрави.
От задната седалка Кинг се пресегна и потупа Паркс по рамото.
— Знаеш, че Боб Скот е маниак на тема оръжия, но освен това е и експерт по ръкопашен бой. Благодарение на това избягал от Виетконг. Разправят, че шест месеца точил металната си катарама, докато станала остра като бръснач, а после прерязал с нея гърлата на двамата си пазачи. С такъв човек трябва да си отваряме очите на четири.
— Разбрано. Ще използваме изненада и силово надмощие. Като по учебник. По-добър начин не знам. — Паркс помълча, после попита: — Наистина ли смяташ, че ще намерим там Бруно, а може би и Джоун?
— Може би — каза Кинг, — но не знам дали ще са живи.
Човекът с буика и Симънс привършваха подготовката. Генераторите бяха на място, в пълна изправност. Проводниците бяха положени, експлозивите заредени, детонаторите готови за взрив. Нещата, които човекът с буика бе създал тъй усърдно, също бяха по местата си и чакаха големия миг. Цялата апаратура бе многократно проверена. Трябваше само да се задейства съвършено и победата щеше да бъде тяхна.
Докато оглеждаше своето творение, погълнало толкова подготовка и труд, човекът с буика не си позволи дори за момент да изрази задоволство. Симънс забеляза това и остави настрани кутията, която проверяваше.
— Е, времето за шоу наближава. Май наистина ще успеем. Би трябвало да се радваш.
— Върви да ги провериш — нареди отсечено човекът с буика, после седна на един стол и мислено провери още веднъж всяка подробност.
Симънс отиде при затворниците и надникна през процепите във вратите на килиите им. Засега те лежаха в безсъзнание — в храната им имаше приспивателно, — но скоро щяха да се събудят. И ако всичко минеше по план, скоро той щеше да напусне страната с толкова пари, че да му стигнат за няколко живота. Върна се при човека с буика, който все още седеше с наведена глава и затворени очи.
— Как мислиш, колко време остава, преди да дотичат насам? — наруши Симънс тишината след кратко колебание, защото знаеше, че шефът му жадува за спокойствие.
— Скоро ще е — отвърна човекът с буика. — Би трябвало всеки момент да нападнат бункера в Тенеси.
— Чака ги изненада.
Човекът с буика го изгледа презрително.