Част от секундата [Split Second - bg]

58

Доналд Холмгрен живееше в покрайнините на Роквил, Мериланд. Къщата му бе пълна с книги, списания и котки. Беше вдовец на около седемдесет години с буйна прошарена коса и облечен с лек пуловер и памучен панталон. Той разчисти дивана в хола от котки и книги, за да настани Кинг и Мишел.

— Благодарим ви, че веднага се съгласихте да ни приемете — каза Кинг.

— Няма проблеми, дните ми вече отдавна не са много заети.

— Сигурно са били по-заети, когато работехте в полицията — подхвърли Мишел.

— И още как! Интересни времена бяха.

— Както споменах по телефона — започна Кинг, — инцидентът, който разследваме, е свързан със смъртта на войник от Националната гвардия някъде през май седемдесет и четвърта.

— Да, помня случая много добре. Слава богу, не всеки ден убиват войници от Националната гвардия. Но онзи ден беше паметен. Имах дело във Федералния съд, когато започна демонстрацията. Прекратиха заседанието и всички се втурнаха да гледат телевизия. Никога не бях виждал подобно нещо и се надявам повече да не видя. Имах чувството, че гледам щурма на Бастилията.

— Разбрахме, че първоначално е имало обвинен за престъплението.

— Така е. Започнаха с обвинението в предумишлено убийство, но когато взеха да се събират подробности, то просто се сгромоляса.

— Значи знаете кой водеше защитата?

— Аз — гласеше изненадващият отговор. Мишел и Кинг се спогледаха. Холмгрен обясни: — Работех в служба „Обществени защитници“ от близо шестнайсет години, започнах още когато беше Агенция за правна помощ. Водил съм някои нашумели дела. Но да ви кажа право, мисли, че никой не искаше да се заеме с онзи случай.

— Искате да кажете, че е имало безспорни доказателства срещу обвиняемия? — попита Мишел.

— Не, доказателствата в никакъв случай не бяха убедителни. Ако си спомням добре, той бе арестуван, защото излизал от уличката, където станало престъплението. Труп, и то в униформа, а около него тайфа хипита с камъни в ръцете — е, това си беше направо рецепта за катастрофа. Мисля, че са арестували първия, който им е попаднал. Трябва да разберете, че градът беше във военно положение и нервите на всички бяха обтегнати до скъсване. Ако не греша, обвиниха някакъв студент. Изобщо не бях сигурен, че той го е извършил, а още по-малко — че е било предумишлено. Може при сблъсъка войникът да е паднал и да си е ударил главата. Разбира се, по онова време се носеха слухове, че прокуратурата скалъпвала обвиненията. Дявол да го вземе, случваше се полицейски служители да лъжат под клетва, да съчиняват скалъпени обвинения, да подхвърлят улики и тъй нататък.