Част от секундата [Split Second - bg]

Хижата беше обградена от останалите агенти, които лежаха укрити в тревата или зад скални издатини от всички страни и насочваха пушките си към предварително набелязани цели: вратите, прозорците и други опасни зони. Кинг си помисли, че човекът в хижата трябва да е магьосник, за да се измъкне от подобна мрежа. И все пак подземният бункер щеше да създаде проблеми. Двамата с Паркс бяха обсъдили това. В чертежите, с които разполагаше федералният шериф, липсваше един ключов елемент: разположението на изходите от бункера и вентилационните шахти, каквито трябваше непременно да има. За да предотврати евентуално бягство през тях, Паркс бе разположил свои хора в точките, където изглеждаше логично да се намират изходите.

Един от агентите тръгна към предната врата, докато друг излезе от джипа и извади топографски триножник. Върху страничните врати бяха изрисувани емблеми на областната земемерска служба. Под широките си якета двамата носеха бронирани жилетки и кобури с пистолети, готови да изскочат навън всеки момент. Останалите мъже в джипа разполагаха с огнева мощ за цял армейски полк.

Кинг и Мишел затаиха дъх, когато агентът почука на вратата. Изминаха трийсет секунди, после минута. Той почука още веднъж, подвикна. Мина още минута. Агентът заобиколи хижата и след малко се появи от другата страна. Докато се връщаше към събърбана, той сякаш си говореше сам. Кинг знаеше, че всъщност човекът иска от Паркс разрешение да атакуват обекта. Навярно го получи, защото вратите на събърбана се разтвориха изведнъж, хората изхвръкнаха отвътре и се втурнаха към вратата, която първият от тях разби с един изстрел на едрокалибрената си пушка. Седем мъже нахълтаха през отвора и изчезнаха вътре. Кинг и Мишел видяха как от всички страни на хижата изникват хора и тръгват напред между дърветата, готови за стрелба.

Всички чакаха напрегнато трясъкът на престрелка да даде знак, че врагът е там и няма да се даде без съпротива. Ала чуваха само шумоленето на вятъра из листата и птичи песни от време на време. Трийсет минути по-късно бе обявен отбой и Мишел и Кинг подкараха надолу, за да се присъединят към Паркс и останалите агенти.

Хижата беше малка и вътре имаше само оскъдна мебелировка, празно огнище, застояла храна в шкафовете и почти празен хладилник. Долу в мазето бяха открили входа към бункера.

Бункерът се оказа многократно по-голям от хижата. Беше добре осветен, чист и личеше, че е използван съвсем наскоро. Имаше складове с празни рафтове, но следите в праха подсказваха, че неотдавна там е имало някакви вещи. Имаше и стрелбище, където все още се носеше мирис на барут. Когато стигнаха до малкия затвор, Паркс кимна на Кинг и Мишел и двамата го последваха по коридора към открехнатата врата на една от килиите. Паркс я побутна с крак да се отвори докрай. Килията беше пуста.