Част от секундата [Split Second - bg]

— Помните ли името на обвиняемия?

— Откакто ми позвънихте, все се мъча да си го спомня, но не успявам. Беше млад и много умен, това помня. Съжалявам, но оттогава съм работил по хиляди дела, а онзи случай мина съвсем набързо. Помня добре обвиненията и аргументите на защитата, но имената ми се губят. Трийсет години минаха.

Кинг реши да си опита късмета.

— Не се ли казваше Арнолд Рамзи?

Холмгрен леко разтвори устни.

— Не бих се заклел, но мисля, че беше така. Откъде знаете?

— Дълго е за обясняване. Преди осем години същият Арнолд Рамзи застреля Клайд Ритър.

Холмгрен зяпна.

— Същият ли беше?

— Да.

— Е, сега може би съжалявам, че му се размина.

— Но тогава не съжалявахте?

— Не, не съжалявах. Както споменах, по онова време някои хора не се интересуваха каква е истината, стига да можеха да осигурят присъда.

— Но в случая с Рамзи не успяха?

— Да. Макар че не смятах случая за много сериозен, все пак трябваше да работя с фактите, а те не бяха приятни. А и правителството ни натискаше здравата. Целта бе да го превърнат в пример за назидание, не че ги упреквам. И после ме отстраниха от случая.

— Защо?

— Обвиняемият си намери нови защитници. Някаква адвокатска фирма от западните щати, струва ми се. Мисля, че Рамзи беше оттам, ако наистина е бил той. Предположих, че близките му са научили и идват на помощ.

— Помните ли името на фирмата? — попита Мишел.

Холмгрен се замисли.

— Не, твърде много дела съм имал след онзи случай.

— И тази фирма някак успя да свали обвиненията?