Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан прегърна старицата.
— Благодаря ти, Ейди — каза през сълзи, — че си помогнала на майка ми. — Ейди хвана патерицата с една ръка, а с другата притисна Калан към себе си с непресторена топлота. След няколко мига Калан се дръпна от старицата и избърса сълзите от лицето си.
Ричард усети благоприятния момент и се възползва от него, мислейки си само за едно-единствено нещо.
— Ейди — каза той меко, — помогнала си на Калан, преди да се роди. Помогни й и сега. Животът й, както и животът на страшно много други хора, е в опасност. Мрачният Рал я преследва, преследва и мен. Имаме нужда от помощта на тези двама души. Моля те, помогни им. Помогни на Калан.
Ейди му се усмихна с едва забележимата си усмивка. Леко кимна на себе си.
— Магьосникът избира добре Търсачите си. За твое щастие, търпението не бъде необходимо за този пост качество. Бъди успокоен; нямаше да те накарам да ги внесеш, ако не възнамерявах да им помогна.
— Е, може би сама виждаш — настоя той, — че особено Зед е много зле. Дишането му едва се усеща.
Белите очи на Ейди го наблюдаваха със сдържана толерантност.
— Кажи ми — каза тя със сухия си дрезгав глас, — знаеш ли тайната на Калан, онази, която тя крие от теб? — Ричард не отговори и се помъчи да не издава чувствата си. Ейди се обърна към Калан. — Кажи ми, дете, знаеш ли тайната, която той крие от теб? — Калан не отвърна. Ейди отново погледна Ричард. — Магьосникът знае ли за тайната, която криеш от него? Не. Ти знаеш ли тайната, която той крие от теб? Не. Трима слепци. Хм? Изглежда, виждам по-добре от вас.
Ричард се зачуди какво ли крие Зед от него. Той повдигна вежда.
— И коя от тези тайни знаеш ти, Ейди?
Тя посочи с тънкия си пръст към Калан.
— Само нейната.
Ричард почувства облекчение, но се опита то да не се изписва на лицето му. Беше на ръба на паниката.
— Всеки си има тайни, приятелко, и има право да ги пази, щом трябва.
Усмивката й се разшири.
— Бъде истина, Ричард Сайфър.
— А сега за тези двамата, какво ще кажеш?
— Знаеш ли как да ги излекуваш? — попита го тя.
— Не. Ако знаех, вече да съм го направил.
— Трябва да ти простим за нетърпението; бъде единствено правилно да се притесняваш за живота на приятелите си. В загрижеността ти не виждам болно желание. Но бъди успокоен, те започнаха да получават помощ от момента, в който ги вкарахте тук.
Ричард я погледна объркано.
— Наистина ли?
Тя кимна.
— Те бъдат ударени от чудовища от отвъдния свят. Ще отнеме време, докато се събудят, дни. Колко — не мога да кажа. Но те бъдат сухи. Липсата на вода ще бъде краят им, затова ще трябва да ги събудим толкова, че да могат да пият, в противен случай ще умрат. Магьосникът диша бавно не защото бъде по-зле, а защото това бъде начинът, по който магьосниците запазват силата си в трудни времена — заспиват дълбоко. Трябва да ги накарам да се събудят, за да пият. Няма да можете да разговаряте, те няма да ви познаят, така че не бъдете уплашени, когато това стане. Иди в ъгъла, донеси кофата с вода.
Ричард донесе водата и помогна на Ейди да се наведе и да седне със свит крак до главите на Зед и Чейс. Тя дръпна Калан да седне до нея. Помоли Ричард да й донесе от лавицата едно сечиво, направено от кост.
Част от него много приличаше на човешка тазобедрена кост. Целият предмет беше покрит с тъмнокафява патина и изглеждаше много стар. По продължение на дръжката бяха издълбани символи, които Ричард не разбираше. От едната страна имаше две горни черепни кости, по една от двете страни на овала. Бяха разрязани гладко на две полусфери и покрити с някаква изсушена кожа. В центъра на двете кожи имаше възел, подобен на пъп. Около всяка от кожите, там, където се срещаха с черепните кости, на равни разстояния бяха разположени кичури твърда черна коса, завързани с конци, отрупани с мъниста, подобни на онези около деколтето на роклята на Ейди. Черепите можеха да бъдат и човешки. Нещо вътре подрънкваше.
Изпълнен с респект, Ричард го подаде на Ейди.
— Какво подрънква?
Без да вдига поглед, тя отвърна:
— Изсушени очи.
Ейди леко разклати дрънчащата кост над главите на Зед и Чейс, като подпяваше тихичко някаква мелодия на странния език, на който беше поздравила Калан. Звънтенето беше глухо, като от дърво. Калан седеше до нея с кръстосани крака и наведена глава. Ричард стоеше зад тях и ги наблюдаваше.
След десетина-петнайсет минути Ейди му махна с ръка да се приближи. Зед внезапно се изправи и отвори очи. Ричард разбра, че Ейди иска от него да даде вода на приятеля си. Тя продължаваше да пее, докато той потопи черпака в кофата и го поднесе към устата на Зед. Той жадно започна да пие. Ричард се развълнува от това, че видя стареца изправен и с отворени очи, макар да не можеше да говори, макар да не знаеше къде се намира. Зед изпи половин кофа вода. Когато приключи, се отпусна назад и затвори очи. Дойде ред на Чейс, който изпи другата половина от кофата.