Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Отдавна те предупредих, че аз съм едно достойно за съжаление копеле, и то не само във връзка с раждането ми.
Не отрича? Дори не се опитва да обясни?, каза си Джини с болка в сърцето.
— Трябваше да ти повярвам, защото тогава сигурно за пръв и последен път си ми казал истината. И сега какво, ще ме арестуваш ли? — Дали не беше това причината, поради която бе загубил толкова много време, за да я спаси?
— А ти замесена ли си? Стори ми се, че се опитваш да ми кажеш, че не си.
Въпросът му й подсказа, че той все още не е убеден, че тя е невинна. Но щом не бе сигурен, след като бяха изживели толкова интимна близост, тогава тя не можеше да му каже нищо, не можеше да направи нищо, за да го убеди в обратното.
— Не, но аз не мисля, че ти ще ми повярваш. Не се безпокой, аз ще мога да се защитя без никакви проблеми.
— Това е хубаво, Ана, защото в затвора няма никак да ти хареса.
— Говориш, сякаш познаваш това място.
— Познавам го. По време на войната янките добре се забавляваха с бунтовници като мен.
Джини отново изживя шок. Значи той е бил военнопленник. Трудно би могла да си представи ужасите и извращенията, на които е бил подлаган. И всичко това накуп с обремененото му детство. Нищо чудно, че сърцето му така се бе втвърдило. Нищо чудно, че той беше толкова независим и се държеше така дистанцирано. Нищо чудно, че постъпваше както сметнеше за добре, без да обръща внимание на останалите. Но как тогава би могла тя някога да го разбере, да му повярва и да му прости? Как би могла да го изтръгне от мислите си?
— Но сега ти работиш за Юниона — твоите бивши врагове и мъчители?
— Да.
— И залавяш южняци, които в по-голямата си част се опитват да се защитят?
— Ана, сега има само една страна, на която може да се застане. На страната на Съединените щати.
— И ти си патриот, който е натоварен със славната мисия да ги спаси?
— Аз съм просто един труженик, който обича предизвикателствата, нищо повече.
— Каква проклета работа! Никой друг и нищо друго нямат значение, важното е тя да бъде свършена перфектно. Но ти не ми отговори: ще ме изпратиш ли в затвора?
— Не, но просто не е безопасно да те пусна да си вървиш сама, а не разполагам с време, за да те придружа до града. Най-добре е за теб да бъдеш с мен поне за известно време. Но прави точно каквото ти казвам. Оцеляването и на двама ни може да зависи от твоето поведение. Когато заловя онези хора, ще ги отведа в най-близкия град. Там ще решиш какво искаш да правиш по-нататък. Мисля, че ще бъде най-добре да се върнеш при леля си в Джорджия. Защото ранчото в Тексас не съществува.
— Откъде знаеш, че не съществува. Кога провери това?
— Телеграфирах на човека, за когото работя, когато бях в града.
— Кога? От кой град?
— Има ли някакво значение?
За нея имаше, защото бе свързано с интимната им връзка.
— Да.
— Не мисля, че е така. Защо искаш да знаеш кога и къде съм научил, че ти и баща ти сте ме лъгали? — той усети тялото й да се стяга и ръцете около кръста му да го стискат по-силно. Не искаше да се карат. Искаше да й даде време да разбере с какво се занимава той и защо това е толкова важно, искаше да й даде възможност да се поуспокои, искаше тя да проумее защо е толкова важно да му разкаже всичко, което би могло да му бъде от полза, да бъде от полза за мисията му, а в крайна сметка и за нея самата. — Сега ще спреш ли с това бърборене, за да мога да се концентрирам върху следването на тази диря?
Джини избухна:
— Че защо? Ти си толкова страхотен, че би могъл да следваш дирята и със завързани очи. Мен поне ме намери и залови без никакъв проблем.
Той забеляза, че те не каза „спаси“.
— Наистина те намерих без проблем. Ако те не бяха толкова глупави, можеха да те намерят преди мен. Сега млъкни, преди да са ни чули и посрещнали от засада. Съмнявам се, че би искала да паднеш отново в ръцете на тези предатели. Каквото и да си мислиш, Ана, аз се опитвам да запазя живота и на двама ни, затова опитай да се да контролираш гнева си, защото е възможно заради теб да ни убият. Не търси в мен вината, че баща ти те е забъркал в това престъпление. Аз съм само човекът, който го разследва. И бъди доволна, че съм точно аз, защото в противен, случай можеше да си затънала в много по-големи неприятности.
След това предупреждение Джини млъкна, но не единствено заради него. Беше объркана от думите и настроението му. Не знаеше какво мисли и чувства този човек. Всъщност изобщо не го познаваше. Сърцето й казваше да му признае всичко и да види как ще му подейства истината, но главата й я предупреждаваше, че това би могло да усложни нещата и би го накарало да се отнесе с подозрение и неуважение към нея за пореден път. На всичко отгоре, той беше доказал, че сам е недостоен за доверие и може да се държи предателски. Затова, най-добре беше да изчака и да види как ще се развият нещата.