По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
Може би.
— Джейд си е събрала багажа? — повтори Полинг.
— Кейт също — отвърна Ричър.
— Какво е взела Кейт?
— Само едно нещо. Най-скъпоценното си притежание. Най-скъпия си спомен. Снимката, на която е с дъщеря си. От спалнята. Една от най-красивите фотографии, които съм виждал.
Полинг помълча малко. После каза:
— Но ти си виждал тази снимка. Значи не я е взела.
Ричър поклати глава.
— Виждал съм фотокопие. Направено в „Стейпълс“, на лазерен дигитален принтер, по два долара на снимка. Занесено вкъщи и пъхнато в рамка. Много добро копие, но все пак недостатъчно добро. Цветовете бяха малко по-крещящи, а лицата изглеждаха някак пластмасови.
— Но кой си събира багажа, когато ще го отвличат? Откъде ще знае, по дяволите?
— Те не са били отвлечени — отвърна Ричър. — Точно там е работата. Били са спасени. Освободени. Пуснати от клетката. И сега живеят някъде. Живи, здрави и щастливи. Може би малко напрегнати, но все пак волни като птички.
Продължиха да карат бавно и неизменно на север, през покрайнините на Лондон, Финчли и Суис Котидж, към Хендън.
— Кейт е повярвала на Ди Мари — продължи Ричър. — Точно това е станало в Хамптънс. Ди Мари е разказала на Кейт за Ан, предупредила я е и Кейт й е повярвала. Както каза Пати Джоузеф, нещо в историята и нещо в характера на съпруга й е накарало Кейт да повярва. Може би вече е усещала същото като Ан преди пет години. Може би вече е планирала да тръгне по същия път.
— Нали знаеш какво означава това? — попита Полинг.
— Разбира се.
— Означава, че Тейлър им е помогнал.
— Естествено.
— Той ги е спасил, скрил ги е на сигурно място, защитил ги е и е рискувал живота си за тях. Той е добрият, а не лошият.
Ричър кимна.
— А аз току-що казах на Лейн къде се намира.
Те минаха през Хендън, пребориха се с последното кръстовище на Лондон и се качиха в южния край на магистрала М–1. Ричър натисна газта и малкият миникупър бързо ускори до 150 километра в час.
— Ами парите? — попита Полинг.
— Издръжка — отвърна Ричър. — Това е бил единственият шанс на Кейт да я получи. Ние смятахме, че парите са половината от печалбата за операцията в Буркина Фасо, и това наистина е така, но в очите на Кейт те са представлявали и половината от общите средства на семейството. Половината от капитала на Лейн. Тя има право на тези пари. Вероятно и тя е внасяла средства в началото. Изглежда, че Лейн използва жените си и за това. Освен за украса.
— Какъв план само — каза Полинг.
— Сигурно са сметнали, че няма друг начин. И вероятно са били прави.
— Да, но са допуснали грешки.
— Да. Ако наистина искаш да изчезнеш, не трябва да вземаш нищо със себе си. Абсолютно нищо. Това е фатална грешка.
— Кой е помогнал на Тейлър?
— Никой.
— Нали е имал партньор американец? По телефона.
— Била е самата Кейт. Ти беше наполовина права преди няколко дни. Наистина е била жена. Но не Ди Мари, а самата Кейт. Няма друг начин. Те са били в един отбор. Били са партньори. Тя е водела преговорите, защото Тейлър не е можел. И не е било никак лесно. Всеки път, когато Лейн е искал да чуе нейния глас, за да се увери, че е жива, тя е трябвало да изключва машината, а после отново да я включва.
— Ти наистина ли каза на Лейн къде е Тейлър?
— Почти. Не казах Бишъпс Парджетър. Успях да се сетя навреме. Казах му само Фенчърч Сейнт Мери. Но това е доста близо. А вече бях казал, че е в графство Норфък. Бях казал, че е на петдесет километра от Норич. И вече бях споменал Грейндж Фарм. Ще се сети. Може да се справи за две минути, ако разполага с добра карта.
— Имаме голяма преднина — каза Полинг.
— Поне два часа.
Полинг замълча.
— Какво? — каза Ричър.
— Преднината ни сега наистина е два часа. Но няма да остане толкова. Ние караме по дългия път, защото не познаваме английските шосета.
— Той също не ги познава.
— Да, но с него е Грегъри.
Ричър продължи да кара по М–1, подминавайки седем отбивки, като през цялото време се измъчваше от мисълта, че магистралата води на северозапад, а не на североизток. После кара по околовръстния път М–25 по часовниковата стрелка, за да излезе на М–11. Цялото това време беше загубено. Ако Грегъри прекараше Лейн направо през центъра на Лондон към южния край на М–11, щеше да намали преднината от два часа с точно толкова време, колкото беше отнело на Ричър да стигне до магистралата.